Курс по история

Възпроизвеждането на Фолклендските острови

Възпроизвеждането на Фолклендските острови

Във Фолклендските острови имаше шест потенциални точки за кацане, за които ръководителите на работната група трябва да вземат решение. Те трябваше да вземат правилно решение, тъй като щяха да имат само един шанс за успешно кацане. Един провал би довел до много жертви както на сушата, така и в морето и би поставил в опасност цялата цел на работната група.

Шестте потенциални зони за кацане бяха:

1) Самият Порт Стенли. Това беше щабът на аржентинските сили, които бяха кацнали на островите, следователно успешното кацане тук би било решаващо. Смята се, че това е бил предпочитаният избор на премиера Маргарет Тачър. Тъй като аржентинската армия разполага със седалище тук, тя щеше да бъде силно укрепена база за десант. Имаше и вероятността много цивилни да бъдат ранени и убити, ако тук се извърши подобно десантство.

2) Втора потенциална база за кацане беше Uranie Bay. Това беше само на 25 мили на северозапад от Порт Стенли и Berkeley Sound щеше да осигури степен на защита срещу непредсказуемо време. Тази зона за десант обаче беше отхвърлена поради опасението от контраатака, тъй като британските сили бяха толкова близо до много аржентински войски.

3) Трета зона за кацане беше Cow Bay на север от залива Berkeley. Това беше достатъчно далеч от Порт Стенли, за да направи контраатака по-малко осъществима, тъй като Berkeley Sound влезе в Източен Фолкленд и щеше да изисква аржентинците да направят отклонение във вътрешността, преди да успеят да стигнат до Cow Bay. Казано е, че бригаден Томпсън най-много предпочита тази зона за кацане.

4) Порт Север на Западните Фолкленди също се разглежда като потенциален обект, тъй като там е имало потенциал да се изгради летище. Въпреки това, макар той да беше фаворит на адмирал Сенди Удуърд, Томпсън смяташе, че той е твърде далеч от Порт Стенли и вероятно щеше да изисква друго десантно кацане през Фолкленд Саунд, което би изложило хората му да атакуват от въздуха.

5) Пета потенциална зона за кацане беше Ниският залив - на Източните Фолкленди и на югозапад от Порт Стенли. Плажът тук щеше да направи лесно приземяване, но равнинността на плажа според Томпсън беше и неговата слабост, тъй като щеше да изложи хората му на въздушна атака.

6) Окончателният избор беше заливът Сан Карлос от западната страна на Източните Фолкленди. Хълмовете около залива биха били идеални за ракетните системи Рапиер, които са били необходими за осигуряване на защита срещу аржентинските изтребители. Самият залив беше търпимо заслонен, което би помогнало за всяко кацане. Единственият негатив беше, че Сан Карлос беше на 65 мили от Порт Стенли. Това обаче трябваше да бъде изборът на Томпсън.

На 20 май Томпсън получи кодовата дума „Палпас“ от Лондон - предстоящото приземяване. В ранните часове на 21 май 1982 г. мъже от оперативната група започват да кацат в залива Сан Карлос.