История Подкасти

Адолф Хитлер и Германската работническа партия (коментар)

Адолф Хитлер и Германската работническа партия (коментар)

Този коментар се основава на дейността в класната стая: Адолф Хитлер и Германската работническа партия

Q1: Прочетете източника 2. Защо Адолф Хитлер беше впечатлен от брошурата на Федер „Моето политическо пробуждане“?

А1: Хитлер се съгласи с атаката на Федер срещу марксизма и профсъюзите и хареса неговата подкрепа за германския национализъм.

Q2: Проучете политиките на Германската работническа партия (източници 3, 4, 5 и 7). Опишете типа хора, които биха се присъединили към GWP.

А2: GWP е насочена към няколко различни групи. Източник 7 предоставя подробности за политиките на GWP. Социалдемократическата партия (СДП) беше най -популярната политическа партия по онова време. GWP имаше няколко просоциалистически политики като: премахване на нетрудоносните доходи (7-11), национализация на всички войни и свързаните с тях индустрии (7-13), разделяне на печалбите на всички тежки индустрии (7-14) и разширяване на социално осигуряване на старостта (7-15).

GWP призовава и онези, които имат националистически възгледи, които смятат, че Германия е била лошо третирана след Първата световна война. Например той призовава за „отмяна на мирните договори от Версай и Сен Жермен“ (7-2) и връщане на отвъдморските територии и „колонизация за излишното ни население“ (7-3).

GWP беше антисемитска партия. Той твърди, че евреите не могат да бъдат германски граждани (7-4). Това, че само германските граждани трябва да заемат „обществена длъжност“ (7-6). Че всички неграждани трябва да бъдат изгонени от Германия (7-7 и 7-8).

Q3: Опишете как политиките на GWP помагат да се обяснят коментарите, направени в източник 11.

A3: Kurt Ludecke посочва, че GWP винаги е имало недостиг на пари. Тяхната политика се счита за враждебна към богатите хора и не е изненадващо, че те не желаят да предоставят пари на GWP. Едва по -късно, когато Хитлер промени политиката си, той успя да привлече финансиране от големите корпорации.

Q4: В източник 8 Адолф Хитлер обясни как е проектиран флагът на GWP (източник 1). Какво е имал предвид Хитлер, като е казал, че „много подхожда на нашето движение“?

А4: Хитлер твърди (източник 8), че знамето на свастиката „подхожда чудесно на нашето движение, като е ново и младо“. Той добави, че знамето "е нещо подобно на това на пламтяща факла".

Q5: Източник на изследването 6. Обяснете защо знаем, че снимката е направена през втората половина на 1920 г.?

A5: Снимката показва членовете на GWP, носещи свастикова лента. Според Хитлер (източник 8) символът свастика е проектиран през лятото на 1920 г. и затова снимката трябва да е направена през втората половина на същата година.

Q6: Използвайте информацията в източник 9, за да обясните срещата на източник 10.

А6: GWP беше много враждебен към евреите. В източник 9 се твърди, че евреите са участвали в „тайна световна конспирация“ и са притежавали голям процент от германската индустрия. Източник 10 показва еврейски октопод, който поема контрола над „малки германски търговци“.

Q7: Изберете пасажи от поне два различни източника, които помагат да се обясни защо Хитлер стана лидер на Германската работническа партия.

A7: Източник 5 посочва, че Хитлер е помогнал за изготвянето и публикуването на така наречената партийна програма „Двадесет и пет точки“. Той също бе поставен начело на партийната пропаганда. Хитлер също стана главен оратор на GWP (източник 12). Капитан Труман Смит (източник 13) твърди, че Хитлер е „доминиращата сила в движението и личността на този човек несъмнено е един от най -важните фактори, допринасящи за успеха му“.


Адолф Хитлер и Германската работническа партия (коментар) - История

Германската работническа партия#8217, наричана иначе DAP, е предшественик на германската “нацистка партия ” (NSDAP). Основан е във Furstenfelder Hof, който е хотел, разположен в Мюнхен. Антон Дрекслер, който беше член на обществото Thule, създаде DAP. Групата се развива и разклонява от Комитета за свободни работници#8217, който е друга група, ръководена и основана от Drexler.

За DAP и неговите членове

Сред първите членове на DAP бяха колегите на Drexler ’, които бяха от железопътното депо в Мюнхен. Дрекслер беше мотивиран да организира DAP от д -р Пол Тафел, който беше и негов ментор. Тафел беше лидер на Пангерманистическия съюз и член на обществото Туле. Основната му цел беше да създаде група, която да поддържа връзка с националиста и масите, които не бяха осъществени от партиите от средната класа. Първоначално в групата имаше само 40 членове.

Карл Харер се присъединява към DAP на 24 март 1919 г. Той също е член на обществото Thule, както и процъфтяващ спортен журналист. Той искаше да увеличи влиянието на групата върху дейностите на DAP. В крайна сметка групата беше преименувана на “Political Workers ’ Circle “, а в тази партия имаше само няколко членове. Освен това срещите на членовете се провеждат в местни бирарии в Мюнхен.

Напредък на DAP

Адолф Хитлер е бивш ефрейтор, служил в германската армия, и той имал задача да шпионира едно от заседанията на DAP. Събирането се проведе в бирария на 12 септември 1919 г. Когато той дойде на това място, той беше уловен в жестока дискусия с един от гостите. След този инцидент Дрекслер беше изумен от отличните ораторски умения, показани от Хитлер. В крайна сметка Хитлер е поканен да стане гост в партията и той напуска армията, когато се присъединява към DAP.

През това време всеки може да стане член, дори без да му бъде издадена карта или номер. Едва през 1920 г. имаше издаване на номерация и на Хитлер беше присвоен членски номер 555. В действителност имаше само 55 членове на партията, която включваше Хитлер. Той също така твърди, че е седмият член на групата и това ще му даде титлата като основател, но тази концепция е опровергана. Едва поради оригиналното си произведение, наречено Mein Kampf, той получава членската карта на групата, обозначена с номер 7. Нещо повече, изключително впечатляващата му реч, изнесена на една от партийните срещи, му даде възможност да се издигне до слава и го направи видна фигура в групата.

Растеж и разклоняване на групата

Няколко членове на партията бяха просветени от политическите убеждения на Хитлер и повече хора решиха да се присъединят към групата. През 1920 г. е основана Германската работническа партия#8217 и това е термин, заимстван от друга австрийска партия, която е доста популярна по това време. Хитлер обаче искаше името „Социално -революционна партия“, но Рудолф Юнг го насърчи да разгледа NSDAP като по -добро име за партията.


Германска работническа партия

Германската работническа партия вярва, че те превъзхождат народите на всички други нации и всички индивидуални усилия трябва да бъдат положени за подобряване на германската държава. Загубата на Германия през Първата световна война доведе до Версайския мирен договор, който създаде огромни икономически и социални трудности на Германия. Германия трябваше да направи репарации на съюзническите и асоциираните правителства, участващи в Първата световна война. В резултат на това Адолф Хитлер постепенно започна да се качва на власт в Германия, създавайки Националсоциалистическата германска работническа партия.

Като част от условията за предаване на Първата световна война, Германия е принудена да подпише Версайския мирен договор, който възлага Германия на отговорност за войната. Страната фалира, милиони германци бяха без работа и храна, а нацията беше в отчаяние и смут. Издигането на Адолф Хитлер на власт започва през тези много трудни икономически и социални времена. През есента на 1919 г. Хитлер започва да посещава срещи на малка националистическа група, наречена Германска работническа партия. Скоро Хитлер пое контрола над групата и я преименува на Националсоциалистическата германска работническа партия.

По -късно групата става известна като нацистката партия. Нацистите призовават за обединение на една нация от всички германци. Те настояха гражданите от немски произход или от еврейската религия да бъдат лишени от германско гражданство, а също така поискаха отмяна на Версайския мирен договор. Тези искания бяха основната причина нацистката партия да състави документа Програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия през 1920 г. Хитлер обвинява евреите за злините по света. Той вярваше, че демокрацията ще доведе до комунизъм.

Следователно в очите на Хитлер диктатурата е единственият начин да се спаси Германия от заплахите от комунизма и еврейската измяна. Програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия беше инструментът на нацистите да убедят германския народ да постави Хитлер на власт. Точка една от документа гласи: Ние изискваме обединението на всички германци във велика Германия въз основа на принципа на самоопределение на всички народи. 1 Тази точка обяснява нацисткото предложение, че Германия ще съдържа само германски граждани, както и че тези граждани ще проявят в пълна степен самоопределението си към Германия.

Втора точка от документа декларира: Ние изискваме германските хора да имат права, равни на тези на други нации, и Версайският мирен договор да бъде отменен. 2 Националсоциалистическата германска работническа партия желае да се откаже от мирния договор, тъй като договорът счита Германия отговорна за Първата световна война. Германия не иска да плаща милиони долари репарации на другите държави, участващи в Първата световна война. в документа се цитира: „Само тези, които са сънародници, могат да станат граждани. Само тези, които имат немска кръв, независимо от вероизповеданието, могат да бъдат наши сънародници.

Следователно никой евреин не може да бъде сънародник. Това е подобно на точка първа от документа, като се изразява, че само хора, които са сто процента германци, са получили гражданство. Следователно на всички немци или евреи е отказано гражданство. Точка пета от документа гласи: Тези, които не са граждани, трябва да живеят в Германия като чужденци и трябва да бъдат подчинени на законите на чужденците. 4 Тази точка обяснява, че негражданите на Германия ще бъдат третирани като чужденци в страната, при условие че са от нееврейска религия.

Точка седма от документа декларира: Ние изискваме държавата преди всичко да се ангажира да гарантира, че всеки гражданин ще има възможност да живее прилично и да си изкарва прехраната. Ако не е възможно да се изхранва цялото население, тогава извънземните трябва да бъдат изгонени от Райха. 5 Ако обаче този план не беше възможен, на живеещите в Германия като чужденци или чужденци щеше да бъде казано да напуснат страната. Точка осма от документа цитира: Всяка по-нататъшна имиграция на немци трябва да бъде предотвратена. Ние настояваме всички немци, които са влезли в Германия от 2 август 1914 г., да бъдат принудени незабавно да напуснат Райха.

Всяка по -нататъшна имиграция на чужденци след тази дата трябва да бъде разрешена, за да напусне незабавно Германия. Точка десета от документа гласи: Първото задължение на всеки гражданин трябва да бъде да работи умствено или физически. Никой човек не трябва да върши никаква работа, която нарушава интересите на общността в полза на всички. 7 Ясно е очевидно, че на евреите не е било разрешено гражданство в Германия според документа. Според управлението на Националсоциалистическата германска работническа партия, германското общество ще се управлява според тези точки. Непосредственият ефект от Програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия беше идването на власт на Адолф Хитлерс.

През 1924 г. Германия илюстрира признаци на възстановяване от Първата световна война. По -голямата част от хората имаха работа, домове, храна и голяма надежда за бъдещето. Сега, когато нацията се възстановява, Хитлер бавно и внимателно започва да поема контрола. През 1925 г. той създава елитна партийна охрана, Schutzstaffel, известна като SS. В рамките на четири до пет години той печели привърженици в малките градове и синдикатите. През 1930 г. световната Голяма депресия удари Германия. Отново всички хора, живеещи в Германия, са изправени пред безработица и глад. Нацията беше в пълен хаос.

Изригването отвори вратите на Хитлер да спечели диктатура над Германия. Нищо не изглеждаше добре за хората в Германия. Всяка надежда беше изгубена. Адолф Хитлер проведе яростна кампания в градове в цяла Германия. Той обеща на масите, че нацията им ще надделее и работните места и храната ще бъдат в изобилие. Хората на Германия вярваха в Хитлер, тъй като бяха отчаяни за спасение. На 30 януари 1933 г. Хитлер е обявен за канцлер на Германия. До лятото на 1933 г. Хитлер се обявява за диктатор на Германия. През април 1933 г. Хитлер създава Гестапо, тайната държавна полиция.

Гестапо отговаря за изследването на историята на германските граждани. Ако Гестапо открие, че гражданин е от еврейска религия или не съдържа сто процента немска кръв, те биват отвеждани в един от различните концентрационни лагери, разположени в цяла Германия. Хитлер създава концентрационни лагери, за да убие всички, които са от еврейската религия и които не са от германски произход. СС администрира убийствата на тези хора в лагерите, като ги поставя в газови камери. Хитлер вярва, че убитите от него хора са по -низша група, която само ще създаде зло в света.

Той се стреми да утвърди Германия като водеща световна сила, като елиминира тази по -ниска група хора. От 1933 г. нататък Хитлер подготвя Германия за война. През 1936 г. германските войски нахлуват във Франция и в крайна сметка завземат територията. През 1938 г. германските войски нахлуват в Австрия. Тогава Австрия става част от Германия. След всеки успех Хитлер планира ново нашествие. Той поема контрола над останалата част от Чехословакия през март 1939 г. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. Великобритания и Франция обявиха война на Германия два дни по -късно. До пролетта на 1940 г. германските войски завладяват Дания, Люксембург, Норвегия, Холандия и

Белгия. Това беше началото на Втората световна война. През юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз. Това беше огромна грешка от страна на Hitlers. Скоро неговото управление на нацистката партия над Германия ще се разпадне. Съветите унищожиха германската армия. Това германско поражение беше голяма повратна точка във Втората световна война. Докато неговата империя е съществувала, Адолф Хитлер ръководи служителите на СС, Гестапо и нацистите в продължение на 12 дълги, брутални години. Над шест милиона евреи бяха убити. Това бяха две трети от еврейското население в Европа. Той също така уби над един милион негермански кръвни хора.

От 1938 г. германската съпротива се опитва да убие Хитлер и да свали нацистите. През 1945 г. Хитлер става разбит човек. На 30 април 1945 г. Адолф Хитлер се самоубива, с което се прекратява управлението на Националсоциалистическата германска работническа партия над Германия. Въпреки че Програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия изглеждаше за подобряване на германската държава, очевидно не беше така. Документът беше просто средство за Хитлер да получи контрол над Германия. Възходът му на власт съсипа живота както на германския, така и на негерманския народ и все още има голям ефект върху много хора.

За да експортирате препратка към тази статия, моля, изберете стил на препратка по -долу:


Социалист ли беше Хитлер?

През 1800 -те години падаше феодализмът. Американците бяха спечелили своята независимост от британците, Френската революция разтърси седалището на властта в Западна Европа. Индия започва борбата си за независимост през 1850 -те години. Това проправи пътя за нови идеи. Влезте в социализма.

Френските революционери, предимно Максамилиан Робспиер, могат да бъдат разглеждани като един вид социалист. Въпреки революцията му, завършила с огън и кръв, социалистическото послание за правата на работниците беше търсено, когато достигнахме началото на века. Влизат Маркс и Англия.

В средата на 1800 -те години Карл Маркс артикулира марксизма и преходната роля, която социализмът ще изиграе в крайна сметка комунистическата утопия. Това потисна широко разпространените социалистически движения в Европа и Азия. Влезте в Германската работническа партия.

Германската работническа партия е предшественик на нацистката партия. Не толкова марксистка или комунистическа, колкото антикапиталистическа, партията в крайна сметка беше поета от антисеметичното крило, ръководено отчасти от Адолф Хитлер. Също така през това време се обединява с паравоенна организация, наречена Freikorps, която до голяма степен беше антикомунистическа и имаше много общо с възгледа на Хитлер за германска свръхсила. Влизат на власт Хитлер и нацистката партия.

След края на Първата световна война Европа (особено Германия) беше на парчета. Хитлер успя да впрегне горивото на социалистическото движение по времето, когато германският народ живееше в нищета. Той взе титлата националсоциализъм, за да насели движението си. "Националният" аспект на "националсоциализма" обаче не беше пренебрегнат. На мястото на държавната индустрия той укрепи частната индустрия, която ще подхрани германската военна машина в почти "хроничен капиталистически" смисъл. Принудени от тежката тиранична ръка на държавата.

В заключение нацизмът не е бил социалистически по природа. Това беше друга формулирана политическа система, възникнала след феодалната Европа. Погрешното схващане за "социализма" очевидно идва от името, но също и от фалшивата идея, че Хитлер вярва, че държавната собственост е форма на марксизъм.


Как Хитлер разруши Германската република? Може ли да се случи отново?

Възходът на Адолф Хитлер и Националсоциалистическата германска работническа партия (#8217) (нацистка партия) включва много фактори. Комбинацията от икономическата депресия, настъпила през 1930 г., унижението на поражението през Първата световна война и огромните военни репарации, дължими на съюзниците от Първата световна война, направиха за мрачно време в Германия.

Въпреки че икономиката по целия свят беше лоша, германците вярваха, че високата безработица и свързаното с нея отчаяние са по вина на Ваймарската република, която управляваше от 1918 до 1933 г. Близо два милиона обещаващи младежи в Германия бяха убити през Първата световна война и повече от четири милиона се прибраха у дома ранени. Тежкият недостиг на храна от блокадите на съюзниците причинява недохранване и глад, особено сред децата и възрастните хора.

Германската армия храни бедните, Берлин, 1931 г. Снимка: Bundesarchiv, Bild 183-T0706-501 / CC-BY-SA 3.0

Император Фридрих Вилхелм Виктор Алберт фон Хоенцолерн, внук на британската кралица Виктория, става император през 1888 г. и бързо се утвърждава като неефективен владетел, склонен към емоционални изблици, обиждайки други страни в процеса.

До 1914 г. той беше много извън връзката със световната политика и вярваше, че ще има подкрепата на своите британски братовчеди и други страни -съюзници, когато австрийският ерцхерцог Франц Фердинанд беше убит през 1914 г. До 1918 г. той беше принуден да абдикира поради обществеността и военна загуба на доверие в неговото ръководство. Германия е поета от военните под ръководството на генерал Пол фон Хинденбург и генерал Ерих Лудендорф.

Нарастващите проблеми и насилието между либералните и консервативните партии накараха Хайнрих Брюнинг, който стана канцлер през 1930 г., да въведе дълбоки съкращения в социалните програми, още повече наранявайки бедните и ядосвайки голяма част от обществеността. Социалните и политическите вълнения дадоха на един млад австриец, който обвиняваше Вилхелм II за поражението на Германия, глас в политиката и след като Адолф Хитлер стъпи на вратата, той промени света.

Вилхелм II и Уинстън Чърчил по време на военна есенна маневра близо до Бреслау, Силезия (Вроцлав, Полша) през 1906 г.

След Първата световна война Пол фон Хинденбург обявява, че Германия е жертва на комунистически и еврейски заговори, като по този начин сее семената за Холокоста. Хитлер, мощен оратор, намери последователи, като обеща да върне Германия на сцената на световните сили.

Той широко използва пропагандата, което кара германския народ да вярва, че комунистите имат намерение да превземат Германия и че еврейските граждани на света са се заговорили срещу Германия, използвайки тези лъжи, за да насърчат движение на изолационизъм.

Комунистите бяха специално нападнати и той пропагандира идеята, че те разрушават самата основа на германското общество. Йосиф Гьобелс, министър на пропагандата на Хитлер, дори предложи да бъде построена стена, която да предпазва нежеланите от Германия.

Гьобелс говори на политически митинг (1932 г.). Снимка: Bundesarchiv, Bild 119-2406-01 / CC-BY-SA 3.0

Изборите се превърнаха в фарс, тъй като националсоциалистическата партия използваше сплашване, лъжи и сила, за да повлияе на избирателите. Хитлер беше смазал всички свободомислещи противници заедно с всички автори, интелектуалци, бизнесмени и художници с различни мнения, които биха могли да видят надигащата се буря. Хитлер създаде толкова много лъжи, че дори сам започна да им вярва.

Той контролираше пресата и се разпореждаше с всеки, дръзнал да напише истината. Германските индустриалци, веднъж развълнувани да имат антикомунист на власт, бавно осъзнаха грешката, която направиха, и започнаха да му се противопоставят. Това доведе до Нощта на дългите ножове, която се проведе в продължение на три дни през 1934 г.

Хитлер имаше много от своите противници в собствената си партия, както и всички други, които смяташе за опасни за режима му, убит от неговите SS Stormtroopers, за да се увери, че в бъдеще няма да има политическо въстание. Смята се, че жертвите на чистката са били цели шестстотин.

Кърт Далуег, началник на полицейския орден Хайнрих Химлер, началник на СС и Ернст Рьом, ръководител на щурмоваците. Снимка: Bundesarchiv, Bild 102-14886 / CC-BY-SA 3.0.

Наскоро бяха публикувани две високо оценени безпартийни книги от уважавани автори в областта на демокрацията и историята.

Бенджамин Картър Хет публикува наскоро СМЪРТТА НА ДЕМОКРАТИЯ Възходът на Хитлер на власт и падането на Ваймарската република с Хенри Холт и компания, внимателно написан исторически разказ за идването на Хитлер на власт и как да се разпознае възходът на фашизма.

Даниел Зиблат и Стивън Левицки, и двамата политолози, публикуваха заглавие в същия дух, с Random House, Как умират демокрациите, честен, исторически разказ за това как диктаторите законно се качват на власт.


От какво се страхуват радикалните консерватори в преподаването на история? | КОМЕНТАР

Консерваторите отдавна се развихриха заради „лявата индоктринация в нашите училища“, обвинение, което накара бившия президент Доналд Тръмп да създаде „проамериканска учебна програма“-Комисията от 1776 г. Групи като Turning Point USA отдавна са насочени към преподаватели, които уж „пропагандират антиамерикански ценности и развиват лева пропаганда в класната стая“-включително, предполагам, професори по история като мен. Но на какво всъщност преподаваме аз и колегите в класната стая?

В моите съвременни курсове по европейска история студентите научават за възхода на Бенито Мусолини: Че след похода на Рим през октомври 1922 г. крал Виктор Емануил III помоли Мусолини, лидер на все още малката национална фашистка партия в Италия, да сформира ново правителство . Че е убедил законодателната власт да му предостави правомощия да управлява с указ в продължение на една година, за да възстанови реда и да прекрати социалистическата заплаха в страната. Това, че благодарение на контрола му над фашистките вестници и плашещите му милиционерски сили, фашистите, в коалиция с други партии, спечелиха смазващо мнозинство на изборите през 1924 г. Това мнозинство беше увеличено със Закона Acerbo от 1923 г., който гласи, че партията с най-голям дял от гласовете автоматично ще получи две трети от местата в Камарата на депутатите. Така Мусолини дойде на власт по легалистичен начин, подпасан от заплахата от насилие. След като дойде на власт, Мусолини използва контрола си над италианските законодателни органи, за да сложи законно край на демокрацията.

Те научават, че Адолф Хитлер, след неуспешния пуч на бирария през 1923 г., е прекарал малко време в затвора, благодарение на симпатичен съдия. След това той спечели времето си, изграждайки структурите на нацистката партия. Отчаянието от Голямата депресия, съчетано с жестоки сблъсъци между десни и леви в Германия, проправи пътя за възхода на нацистката партия. Хитлер, подобно на Мусолини, дойде на власт законно, когато президентът Пол фон Хинденбург го покани да заеме длъжността канцлер през януари 1933 г. Персоналът и семейството на Хинденбург вярваха, че ще могат да контролират Хитлер, докато се радват на подкрепата на неговата бясна база. Също като Мусолини, Хитлер използва правните мерки, с които разполага - включително член 48, който позволява на германския президент да управлява с указ по време на гражданско безредие - за да сложи край на демократичните институции, след като дойде на власт.

Докато тези от политическата десница се оплакват как „левите“ професори промиват мозъка на своите студенти със „социалистически“ идеи и приемат закони, забраняващи преподаването на теория на критичната раса, аз се чудя докъде ще стигнат тези борби за контролиране на изучаването на историята. Изненадан съм от идеята, че „индоктринираме“ нашите ученици. Въпреки че несъмнено има изключения, повечето от нас представят на нашите ученици фактите от историята. Ние ги молим да четат документи с първични източници и исторически анализи, обучаваме ги да тълкуват документи и събития и насърчаваме учениците да дразнят тези идеи в дискусиите в класната стая.

Учениците са умни. Ако понякога развиват нови мнения в резултат на часовете си по история, това не е така, защото ние ги тласкаме в определена посока. Студентите са напълно способни да прочетат бомбастична националистическа реч на Мусолини и да чуят ехото в съвременния политически дискурс. Онези студенти, които са наясно с усилията в Грузия и другаде да ограничат гласуването и да позволят на законодателните органи на държавата да отменят изборните резултати, които не харесват, могат много добре да свържат тези промени със затягащата се хватка на авторитарните партии през 20 -те и 30 -те години на миналия век. И нямам никакво съмнение, че когато следващия път, когато преподавам моя клас по Хитлерова Германия, ще изучаваме бирария, студентите ще искат да говорят за бунта на Капитолия на 6 януари и да се чудят за дългосрочните му последици. Те ще повдигнат въпроси относно продължаващите усилия на Републиканската партия да избелят тази история и да отхвърлят етикета „въстание“.

Радикално консервативните политици искат да ограничат способността на учителите да говорят за структурен расизъм, защото това може да накара техните синове и дъщери да се усъмнят в расизма, който все още е в САЩ. фактите ги правят твърде неудобни?

Историята не се повтаря, но със сигурност можем да се поучим от миналото. Той ни предлага ключове за разбиране на настоящето и бъдещето ни. Трябва да призовем политици, които се опитват да контролират историята, която преподаваме, за да прикрият собствената си липса на ангажираност към демократичните институции. Може да искат да се запитат защо се страхуват от изводите, които тези, които изучават миналото, могат да направят.


Нацистката партия: Предистория и общ преглед

Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP), по -известна като нацистка партия, беше политическа партия в Германия между 1920 и 1945 г.

Произход в германската работническа партия

Националсоциалистическата германска работническа и rsquo партия (на немски: Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei & ndash съкратено NSDAP), обикновено наричана нацистка партия, е била крайнодясна политическа партия в Германия, която е действала между 1920 и 1945 г., която създава и подкрепя идеологията на националсоциализма

През 1919 г. Антон Дрекслер, Готфрид Федер и Дитрих Екарт създават Германската работническа партия (GPW) в Мюнхен. Дрекслер, запален германски националист, е бил ключар, който е бил член на милитаристката Отечествена партия по време на Първата световна война и е бил ожесточен против примирието от ноември 1918 г. и революционните сътресения, които са последвали. Дрекслер следваше възгледите на войнствените националисти от онова време, като например да се противопоставят на Версайския договор, да имат антисемитски, антимонархистки и антимарксистки възгледи, както и да вярват в превъзходството на германците, за които твърдят, че са част от Арийско и ldquomaster състезание & ldquo (Херенволк). Той също така вярва, че международният капитализъм е доминиран от евреите и изобличава капиталистите за военно спечелване през Първата световна война. Дрекслер вижда политическото насилие и нестабилността в Германия в резултат на това, че Ваймарската република не е в контакт с масите, особено от по-ниските класове. Дрекслер подчертава необходимостта от синтез на v & oumllkisch национализъм с форма на икономически социализъм за създаване на популярно националистично ориентирано движение на работници и потребители, което би могло да оспори възхода на комунизма и интернационалистическата политика

Германската армия се притеснява, че е лява революционна група и изпраща Адолф Хитлер, един от нейните служители по образованието, да шпионира организацията. Хитлер открива, че политическите идеи на партията са подобни на неговите, той одобрява Drexler & rsquos германския национализъм и антисемитизма и е впечатлен от начина, по който е организирана партията. Макар и там като шпионин, Хитлер не можеше да се въздържи, когато някой от членовете изложи точка, с която не беше съгласен, и се изправи и изнесе страстна реч по темата.

Дрекслер беше впечатлен от способностите на Хитлер и оратор и го покани да се присъедини към партито. Отначало Хитлер не се съгласи, но призован от командващия си офицер, капитан Карл Майр, той се съгласи. Той беше едва петдесет и четвъртият човек, който се присъедини към Германската работническа партия. Хитлер веднага беше помолен да се присъедини към изпълнителния комитет и по -късно беше назначен за мениджър на пропагандата на партията.


Членска карта на Хитлер в DAP (по -късно NSDAP)

През следващите няколко седмици Хитлер доведе няколко членове на своята армия в партията, включително един от неговите командващи офицери, капитан Ернст R & oumlhm. Пристигането на R & oumlhm беше важно развитие, тъй като той имаше достъп до армейския политически фонд и успя да прехвърли част от парите в GWP. Други ранни членове бяха бъдещите нацистки лидери Рудолф Хес, Ханс Франк и Алфред Розенберг.

Адолф Хитлер често е бил главният оратор на партийните събрания и през този период той развива техниките, които правят убедителен оратор. Репутацията му нараства и скоро става ясно, че той е основната причина хората да се присъединят към партията. Това даде на Хитлер огромна сила в организацията, тъй като те знаеха, че не могат да си позволят да го загубят.

Партията получава ново име

През април 1920 г. Хитлер се застъпва партията да промени името си на Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). Хитлер винаги е бил враждебен към социалистическите идеи, особено тези, които включват расово или сексуално равенство. Социализмът обаче е популярна политическа философия в Германия след Първата световна война. Това се отрази в растежа на Германската социалдемократическа партия (SDP), най -голямата политическа партия в Германия.

Хитлер предефинира социализма, поставяйки думата & lsquoNational & rsquo пред него. Членовете на партията наричаха себе си Nationalsozialisten (Националсоциалисти), рядко като нацисти. Думата & ldquoNazi & rdquo е била в употреба преди възхода на партията като разговорна и унизителна дума за изостанал селянин, неудобен и тромав човек. Позоваванията на & ldquoнацистка Германия & rdquo и & ldquoназистки режим & rdquo бяха популяризирани от антинацистите и германските изгнаници в чужбина.

Нацистката програма

In February 1920, the NSDAP published its first program which became known as the &ldquoTwenty-Five Points.&rdquo The party refused to accept the terms of the Versailles Treaty and called for the reunification of all German people. To reinforce their ideas on nationalism, equal rights were only to be given to German citizens. Hitler claimed he was only in favor of equality for those who had &ldquoGerman blood.&rdquo Jews and other &ldquoaliens&rdquo would lose their rights of citizenship, and immigration of non-Germans should be ended. That year, the party announced that only persons of &ldquopure Aryan descent&rdquo could become party members and if the person had a spouse, the spouse also had to be a &ldquoracially pure&rdquo Aryan. Party members could not be related either directly or indirectly to a so-called &ldquonon-Aryan.&rdquo Even before it had become legally forbidden by the Nuremberg Laws in 1935, the Nazis banned sexual relations and marriages between party members and Jews.

To appeal to the working class and socialists, the program included several measures that would redistribute income and war profits, profit-sharing in large industries, nationalization of trusts, increases in old-age pensions and free education.

On February 24, 1920, the NSDAP held a mass rally where it announced its new program. The rally was attended by over 2,000 people, a great improvement on the 25 people who were at Hitler&rsquos first party meeting.

Adolf Hitler knew that the growth in the party was mainly due to his skills as an orator and he challenged Anton Drexler for the leadership of the party. At a special party congress on July 29, 1921, he replaced Drexler as party chairman by a vote of 533 to 1. Hitler was granted nearly absolute powers as the party&rsquos sole leader. He would hold the post for the remainder of his life.

Hitler soon acquired the title Führer (&ldquoleader&rdquo). He saw the party as a revolutionary organization, whose aim was the overthrow of the Weimar Republic, which he saw as controlled by the socialists, Jews and the &ldquoNovember criminals&rdquo who had betrayed the German soldiers in 1918.

His leadership was briefly interrupted in September 1921 when he was sent to prison for three months for being part of a mob that beat up a rival politician.

When Hitler was released, he formed his own private army called Sturm Abteilung (Storm Section). The SA (also known as stormtroopers or brownshirts) were instructed to disrupt the meetings of political opponents and to protect Hitler from revenge attacks. Captain Ernst Röhm of the Bavarian Army played an important role in recruiting these men, and Hermann Goering, a former air-force pilot, became their leader.

Hitler&rsquos stormtroopers were often former members of the Freikorps (right-wing private armies who flourished during the period that followed the First World War) and had considerable experience in using violence against their rivals.

The SA wore grey jackets, brown shirts (khaki shirts originally intended for soldiers in Africa but purchased in bulk from the German Army by the Nazi Party), swastika armbands, ski-caps, knee-breeches, thick woolen socks and combat boots. Accompanied by bands of musicians and carrying swastika flags, they would parade through the streets of Munich. At the end of the march Hitler would make one of his passionate speeches that encouraged his supporters to carry out acts of violence against Jews and his left-wing political opponents.

As this violence was often directed against Socialists and Communists, the local right-wing Bavarian government did not act against the Nazi Party. However, the national government in Berlin were concerned and passed a &ldquoLaw for the Protection of the Republic.&rdquo Hitler&rsquos response was to organize a rally attended by 40,000 people. At the meeting Hitler called for the overthrow of the German government and even suggested that its leaders should be executed.

The Party Grows

The Nazi Party grew significantly during 1921 and 1922, partly through Hitler&rsquos oratorical skills, partly through the SA&rsquos appeal to unemployed young men, and partly because there was a backlash against socialist and liberal politics in Bavaria as Germany&rsquos economic problems deepened and the weakness of the Weimar regime became apparent. The party recruited former World War I soldiers, to whom Hitler as a decorated frontline veteran could particularly appeal, as well as small businessmen and disaffected former members of rival parties. Nazi rallies were often held in beer halls, where downtrodden men could get free beer. The Hitler Youth was formed for the children of party members.

The party also formed groups in other parts of Germany. Julius Streicher in Nuremberg was an early recruit and became editor of the racist magazine Der Stürmer. In December 1920, the Nazi Party had acquired a newspaper, the V & oumllkischer Beobachter, of which its leading ideologist Alfred Rosenberg became editor. Others to join the party around this time were World War I flying ace Hermann Göring and Heinrich Himmler.

Hitler was impressed by Himmler&rsquos fanatical nationalism and his deep hatred of the Jews. Himmler believed Hitler was the Messiah that was destined to lead Germany to greatness. Hitler, who was always vulnerable to flattery, decided that Himmler should become the new leader of his personal bodyguard, the Schutzstaffel (SS).

In 1922, the Italian National Fascist Party came to power under Benito Mussolini. The Fascists used a straight-armed Roman salute and wore black-shirted uniforms. Hitler was inspired by Mussolini and the Fascists and adopted both for use by the Nazis.

On November 8, 1923, the Bavarian government held a meeting of about 3,000 officials. While Gustav von Kahr, the leader of the Bavarian government was making a speech, Adolf Hitler and armed stormtroopers entering the building. Hitler jumped onto a table, fired two shots in the air and told the audience that the Munich Putsch was taking place and the National Revolution had begun.

Leaving Hermann Goering and the SA to guard the 3,000 officials, Hitler took Gustav von Kahr, Otto von Lossow, the commander of the Bavarian Army and Hans von Lossow, the commandant of the Bavarian State Police into an adjoining room. Hitler told the men that he was to be the new leader of Germany and offered them posts in his new government. Aware that this would be an act of high treason, the three men were initially reluctant to agree to this offer. Hitler was furious and threatened to shoot them and then commit suicide: &ldquoI have three bullets for you, gentlemen, and one for me!&rdquo After this the three men agreed.

Soon afterwards Eric Ludendorff arrived. Ludendorff had been leader of the German Army at the end of the First World War. He had therefore found Hitler&rsquos claim that the war had not been lost by the army but by Jews, Socialists, Communists and the German government, attractive, and was a strong supporter of the Nazi Party. Ludendorff agreed to become head of the German Army in Hitler&rsquos government.

While Hitler had been appointing government ministers, Ernst Röhm, leading a group of stormtroopers, had seized the War Ministry and Rudolf Hess was arranging the arrest of Jews and left-wing political leaders in Bavaria.

Hitler now planned to march on Berlin and remove the national government. Surprisingly, Hitler had not arranged for the stormtroopers to take control of the radio stations and the telegraph offices. This meant that the national government in Berlin soon heard about Hitler&rsquos putsch and gave orders for it to be crushed.

The next day Adolf Hitler, Eric Ludendorff, Hermann Goering and 3,000 armed supporters of the Nazi Party marched through Munich in an attempt to join up with Röhm&rsquos forces at the War Ministry. At Odensplatz they found the road blocked by the Munich police. As they refused to stop, the police fired into the ground in front of the marchers. The stormtroopers returned the fire and during the next few minutes 21 people were killed and another hundred were wounded, included Goering.

When the firing started Adolf Hitler threw himself to the ground dislocating his shoulder. Hitler lost his nerve and ran to a nearby car. Although the police were outnumbered, the Nazis followed their leader&rsquos example and ran away. Only Eric Ludendorff and his adjutant continued walking towards the police. Later Nazi historians were to claim that the reason Hitler left the scene so quickly was because he had to rush an injured young boy to the local hospital.

After hiding in a friend&rsquos house for several days, Hitler was arrested and put on trial for high treason. If found guilty, Hitler faced the death penalty. While in prison Hitler suffered from depression and talked of committing suicide. However, it soon became clear that the Nazi sympathizers in the Bavarian government were going to make sure that Hitler would not be punished severely.

At his trial Hitler was allowed to turn the proceedings into a political rally, and although he was found guilty he only received the minimum sentence of five years. Other members of the Nazi Party also received light sentences and Eric Ludendorff was acquitted.

The Nazi Party was banned on November 9, 1923.

Hitler was sent to Landsberg Castle in Munich to serve his prison sentence. While there he wrote Four Years of Struggle against Lies, Stupidity, and Cowardice. Hitler&rsquos publisher reduced it to My Struggle (Mein Kampf). The book is a mixture of autobiography, political ideas and an explanation of the techniques of propaganda. The autobiographical details in Mein Kampf are often inaccurate, and the main purpose of this part of the book appears to be to provide a positive image of Hitler. For example, when Hitler was living a life of leisure in Vienna he claims he was working hard as a laborer.

В Mein Kampf Hitler outlined his political philosophy. He argued that the German (he wrongly described them as the Aryan race) was superior to all others. &ldquoEvery manifestation of human culture, every product of art, science and technical skill, which we see before our eyes today, is almost exclusively the product of Aryan creative power.&rdquo

Adolf Hitler warned that the Aryan&rsquos superiority was being threatened by intermarriage. If this happened world civilization would decline: &ldquoOn this planet of ours human culture and civilization are indissolubly bound up with the presence of the Aryan. If he should be exterminated or subjugated, then the dark shroud of a new barbarian era would enfold the earth.&rdquo

Although other races would resist this process, the Aryan race had a duty to control the world. This would be difficult, and force would have to be used, but it could be done. To support this view, he gave the example of how the British Empire had controlled a quarter of the world by being well-organized and having well-timed soldiers and sailors.

Hitler believed that Aryan superiority was being threatened particularly by the Jewish race who, he argued, were lazy and had contributed little to world civilization. (Hitler ignored the fact that some of his favorite composers and musicians were Jewish). He claimed that the &ldquoJewish youth lies in wait for hours on end satanically glaring at and spying on the unconscious girl whom he plans to seduce, adulterating her blood with the ultimate idea of bastardizing the white race which they hate and thus lowering its cultural and political level so that the Jew might dominate.&rdquo

According to Hitler, Jews were responsible for everything he did not like, including modern art, pornography and prostitution. Hitler also alleged that the Jews had been responsible for losing the First World War. Hitler also claimed that Jews, who were only about 1% of the population, were slowly taking over the country. They were doing this by controlling the largest political party in Germany, the German Social Democrat Party, many of the leading companies and several of the country&rsquos newspapers. The fact that Jews had achieved prominent positions in a democratic society was, according to Hitler, an argument against democracy: &ldquoa hundred blockheads do not equal one man in wisdom.&rdquo

Hitler believed that the Jews were involved with Communists in a joint conspiracy to take over the world. Like Henry Ford, Hitler claimed that 75% of all Communists were Jews. Hitler argued that the combination of Jews and Marxists had already been successful in Russia and now threatened the rest of Europe. He argued that the communist revolution was an act of revenge that attempted to disguise the inferiority of the Jews.

В Mein Kampf Hitler declared that: &ldquoThe external security of a people in largely determined by the size of its territory. If he won power Hitler promised to occupy Russian land that would provide protection and lebensraum (living space) for the German people. This action would help to destroy the Jewish/Marxist attempt to control the world: &ldquoThe Russian Empire in the East is ripe for collapse and the end of the Jewish domination of Russia will also be the end of Russia as a state.&rdquo

To achieve this expansion in the East and to win back land lost during the First World War, Hitler claimed that it might be necessary to form an alliance with Britain and Italy. An alliance with Britain was vitally important because it would prevent Germany fighting a war in the East and West at the same time.

Hitler was released from prison on December 20, 1924, after serving just over a year of his sentence. The Germany of 1924 was dramatically different from the Germany of 1923. The economic policies of the German government had proved successful. Inflation had been brought under control and the economy began to improve. The German people gradually gained a new faith in their democratic system and began to find the extremist solutions proposed by people such as Hitler unattractive.

On February 16, 1925, Hitler convinced the Bavarian authorities to lift the ban on the NSDAP and the party was formally refounded on the 26th with Hitler as its undisputed leader. The new Nazi Party was no longer a paramilitary organization and disavowed any intention of taking power by force.

Hitler attempted to play down his extremist image and claimed that he was no longer in favor of revolution but was willing to compete with other parties in democratic elections. This policy was unsuccessful and in the elections of December 1924 the NSDAP could only win 14 seats compared with the 131 obtained by the Socialists (German Social Democrat Party) and the 45 of the German Communist Party (KPD).

In an attempt to obtain financial contributions from industrialists, Hitler wrote a pamphlet in 1927 entitled The Road to Resurgence. Only a small number of these pamphlets were printed, and they were only meant for the eyes of the top industrialists in Germany. The reason that the pamphlet was kept secret was that it contained information that would have upset Hitler&rsquos working-class supporters. In the pamphlet Hitler implied that the anti-capitalist measures included in the original twenty-five points of the NSDAP program would not be implemented if he gained power.

Hitler began to argue that &ldquocapitalists had worked their way to the top through their capacity, and on the basis of this selection they have the right to lead.&rdquo Hitler claimed that national socialism meant all people doing their best for society and posed no threat to the wealth of the rich. Some prosperous industrialists were convinced by these arguments and gave donations to the Nazi Party, however, the vast majority continued to support other parties, especially the right-wing German Nationalist Peoples Party (DNVP).

In the 1928 German elections, less than 3% of the people voted for the Nazi Party. This gave them only twelve seats, twenty fewer than they achieved in the May 1924 election. However, the party was well organized, and membership had grown from 27,000 in 1925 to 108,000 in 1928.

The Propagandist

The party&rsquos nominal Deputy Leader was Rudolf Hess, but he had no real power in the party. By the early 1930s, the senior leaders of the party after Hitler were Heinrich Himmler, Joseph Goebbels and Hermann Göring. Beneath the Leadership Corps were the party&rsquos regional leaders, the Gauleiters, each of whom commanded the party in his Gau (&ldquoregion&rdquo). Goebbels began his ascent through the party hierarchy as Gauleiter of Berlin-Brandenburg in 1926. Streicher was Gauleiter of Franconia, where he published Der Stürmer. Beneath the Gauleiter were lower-level officials, the Kreisleiter (&ldquocounty leaders&rdquo), Zellenleiter (&ldquocell leaders&rdquo) and Blockleiter (&ldquoblock leaders&rdquo). This was a strictly hierarchical structure in which orders flowed from the top and unquestioning loyalty was given to superiors.

One of the new members was Joseph Goebbels. Hitler first met him in 1925. Both men were impressed with each other. Goebbels described one of their first meetings in his diary: &ldquoShakes my hand. Like an old friend. And those big blue eyes. Like stars. He is glad to see me. I am in heaven. That man has everything to be king.&rdquo

Hitler admired Goebbels&rsquo abilities as a writer and speaker. They shared an interest in propaganda and together they planned how the NSDAP would win the support of the German people.

Propaganda cost money and this was something that the Nazi Party was very short of. Whereas the German Social Democrat Party was funded by the trade unions and the pro-capitalist parties by industrialists, the NSDAP had to rely on contributions from party members. When Hitler approached rich industrialists for help he was told that his economic policies (profit-sharing, nationalization of trusts) were too left-wing.

The Great Depression Fuels Nazism

The fortunes of the NSDAP changed with the Wall Street crash in October 1929. Desperate for capital, the United States began to recall loans from Europe. One of the consequences of this was a rapid increase in unemployment. Germany, whose economy relied heavily on investment from the United States, suffered more than any other country in Europe.

Before the crash, 1.25 million people were unemployed in Germany. By the end of 1930 the figure had reached nearly 4 million. Even those in work suffered as many were only working part-time. With the drop in demand for labor, wages also fell and those with full-time work had to survive on lower incomes. Hitler&rsquos message, blaming the crisis on the Jewish financiers and the Bolsheviks, resonated with wide sections of the electorate.

In the general election that took place in September 1930, the Nazi Party won 18.3% of the vote and increased its number of representatives in parliament from 14 to 107. Hitler was now the leader of the second largest party in Germany.

The German Social Democrat Party was the largest party in the Reichstag, it did not have a majority over all the other parties, and the SPD leader, Hermann Mueller, had to rely on the support of others to rule Germany. After the SPD refused to reduce unemployment benefits, Mueller was replaced as Chancellor by Heinrich Bruening of the Catholic Centre Party (BVP). However, with his party only having 87 representatives out of 577 in the Reichstag, he also found it extremely difficult to gain agreement for his policies. Hitler came to be seen as de facto leader of the opposition and donations poured into the Nazi Party&rsquos coffers.

The inability of the democratic parties to form a united front, the self-imposed isolation of the Communists and the continued decline of the economy, all played into Hitler&rsquos hands and he used this situation to his advantage, claiming that parliamentary democracy did not work. The NSDAP argued that only Hitler could provide the strong government that Germany needed. Hitler and other Nazi leaders travelled round the country giving speeches putting over this point of view.

What said depended very much on the audience. In rural areas he promised tax cuts for farmers and government action to protect food prices. In working class areas, he spoke of redistribution of wealth and attacked the high profits made by the large chain stores. When he spoke to industrialists, Hitler concentrated on his plans to destroy communism and to reduce the power of the trade union movement. Hitler&rsquos main message was that Germany&rsquos economic recession was due to the Treaty of Versailles. Other than refusing to pay reparations, Hitler avoided explaining how he would improve the German economy.

Hitler Runs for President

With a divided Reichstag, the power of the German President became more important. In 1931 Hitler challenged Paul von Hindenburg for the presidency. Hindenburg was now 84 years old and showing signs of senility. However, a large percentage of the German population still feared Hitler and in the election Hindenburg had a comfortable majority.

In August 1931 the Nazi Party decided to have its own intelligence and security body. Heinrich Himmler therefore created the SD (Sicherheitsdienst). Richard Heydrich was appointed head of the organization and it was kept distinct from the uniformed SS (Schutzstaffel).

Heinrich Bruening and other senior politicians were worried that Hitler would use his stormtroopers to take power by force. Led by Ernst Röhm, it now contained over 400,000 men. Under the terms of the Treaty of Versailles the official German Army was restricted to 100,000 men and was therefore outnumbered by the SA. In the past, those who feared communism were willing to put up with the SA as they provided a useful barrier against the possibility of revolution. However, with the growth in SA violence and fearing a Nazi coup, Bruening banned the organization.

Hitler now had the support of the upper and middle classes and ran for president against the incumbent Paul von Hindenburg in March 1932, polling 30.1% in the first round and 36.8% in the second against Hindenburg&rsquos 49% and 53%. The NSDAP won 230 seats, making it the largest party in the Reichstag however, the German Social Democrat Party (133) and the German Communist Party (89) still had the support of the urban working class and Hitler was deprived of an overall majority in parliament.

The SA had engaged in running street battles with the SPD and Communist paramilitaries, which reduced some German cities to combat zones. Although the Nazis were among the main instigators of this disorder, Hitler convinced the frightened and demoralized middle class that he would restore law and order. Germans voted for Hitler primarily because of his promises to revive the economy (by unspecified means), to restore German greatness and overturn the Treaty of Versailles and to save Germany from communism.

In May 1932, Paul von Hindenburg sacked Bruening and replaced him with Franz von Papen. The new chancellor was also a member of the Catholic Centre Party and, being more sympathetic to the Nazis, he removed the ban on the SA. The next few weeks saw open warfare on the streets between the Nazis and the Communists during which 86 people were killed.

In an attempt to gain support for his new government, Franz von Papen called another election, which was held on July 20, 1932. This time the NSDAP won 37.4% of the vote and became the largest party in parliament by a wide margin. Combined with the Communists, the Nazis had a blocking majority that made the formation of a majority government impossible.

Hitler demanded that he should be made Chancellor but von Hindenburg refused and instead gave the position to Major-General Kurt von Schleicher. Hitler was furious and began to abandon his strategy of disguising his extremist views. In one speech he called for the end of democracy a system which he described as being the &ldquorule of stupidity, of mediocrity, of half-heartedness, of cowardice, of weakness, and of inadequacy.&rdquo

The behavior of the NSDAP became more violent. On one occasion, 167 Nazis beat up 57 members of the German Communist Party in the Reichstag. They were then physically thrown out of the building.

The stormtroopers also carried out terrible acts of violence against socialists and communists. In one incident in Silesia, a young member of the KPD had his eyes poked out with a billiard cue and was then stabbed to death in front of his mother. Four members of the SA were convicted of the crime. Many people were shocked when Hitler sent a letter of support for the four men and promised to do what he could to get them released.

Chancellor von Papen called another Reichstag election in November, hoping to find a way out of this impasse. The electoral result was the same, with the Nazis and the Communists winning 50% of the vote between them and more than half the seats, rendering this Reichstag no more workable than its predecessor. However, support for the Nazis had fallen to 33.1%, suggesting that the Nazi surge had passed its peak as the worst of the Depression had passed, Nazi-instigated violence increased and some middle-class voters who had supported Hitler in July as a protest now feared putting him into power.

The Nazis interpreted the result as a warning that they must seize power before their moment passed. Had the other parties united, this could have been prevented, but their shortsightedness made a united front impossible.

The German Communist Party made substantial gains in the election winning 100 seats. Hitler used this to create a sense of panic by claiming that German was on the verge of a Bolshevik Revolution and only the NSDAP could prevent this happening.

A group of prominent industrialists who feared such a revolution sent a petition to Paul von Hindenburg asking for Hitler to become Chancellor. Hindenburg reluctantly agreed to their request and at the age of forty-three, Hitler became the new Chancellor of Germany on January 30, 1933. As the U.S. Holocaust Memorial Museum notes:

Hitler was not appointed chancellor as the result of an electoral victory with a popular mandate, but instead as the result of a constitutionally questionable deal among a small group of conservative German politicians who had given up on parliamentary rule. They hoped to use Hitler&rsquos popularity with the masses to buttress a return to conservative authoritarian rule, perhaps even a monarchy. Within two years, however, Hitler and the Nazis outmaneuvered Germany&rsquos conservative politicians to consolidate a radical Nazi dictatorship completely subordinate to Hitler&rsquos personal will.

Consolidating Power

The Reichstag fire on February 27, 1933, gave Hitler a pretext for suppressing his political opponents. The following day he persuaded von Hindenburg to issue the Reichstag Fire Decree, which suspended most civil liberties.

The NSDAP won the parliamentary election on March 5, 1933, with 43.9% of the vote but failed to win an absolute majority. After the election, hundreds of thousands of new members joined the party for opportunistic reasons, most of them civil servants and white-collar workers. They were nicknamed the &ldquocasualties of March&rdquo or &ldquoMarch violets.&rdquo To protect the party from too many non-ideological turncoats who were viewed by the so-called &ldquoold fighters&rdquo with some mistrust, the party issued a freeze on admissions that remained in force from May 1933 to 1937.

On March 23, the parliament passed the Enabling Act of 1933, which gave the cabinet the right to enact laws without the consent of parliament. In effect, this gave Hitler dictatorial powers. He subsequently abolished labor unions and other political parties and imprisoned his political opponents. In 1933, the Nazis opened Dachau, which initially housed political prisoners before becoming a concentration camp for Jews.

After the death of President Hindenburg on August 2, 1934, Hitler merged the offices of party leader, head of state and chief of government in one, taking the title of Führer und Reichskanzler. The Chancellery of the Führer, officially an organization of the Nazi Party, took over the functions of the Office of the President, blurring the distinction between structures of party and state even further. The SS increasingly exerted police functions under the leadership of Himmler.

The gradual descent into war began when Hitler withdrew Germany from the League of Nations in 1933. He began to rebuild the German armed forces beyond what was permitted by the Treaty of Versailles and subsequently began the first stages of his plan for the conquest of Europe by reoccupying the German Rhineland in 1936, annexing Austria in 1938 and invading Czechoslovakia in 1939. World War II began when Germany invaded Poland on September 1, 1939.

Anticipating the Holocaust

To protect the supposed purity and strength of the Aryan race, the Nazis sought to exterminate Jews, Romani, Poles and most other Slavs, along with the physically and mentally handicapped. They disenfranchised and segregated homosexuals, Africans, Jehovah&rsquos Witnesses and political opponents. The persecution reached its climax when the party-controlled German state set in motion the Final Solution, which resulted in the murder of six million Jews and millions of other targeted victims.

Денацификация

Following the defeat of the Third Reich, the party was declared illegal by the Allied powers on October 10, 1945. The Allied Control Council carried out denazification in the years after the war both in Germany and in territories occupied by Nazi forces. Trials also began for the Germans accused of war crimes.

The use of any symbols associated with the party is now outlawed in many European countries, including Germany and Austria.


Nazism as Ideology

Nazism was German fascism. The economic crisis of the Great Depression made available an enormous population of dispossessed and disaffected Germans available for political recruitment and mobilization, including small business owners, independent craftsmen, farmers and even some of the professionals. Rejecting free trade and promising cheap credit plus protection from economic competition from Jews, Nazism promised a non-Marxist "organic socialism" of blood and soil. The sense of exclusion and inferiority this hailed was then directed toward nationalism and anti-Semitism. Contemporary rightwing nationalist movements that have erupted since the Great Recession are strikingly similar, though they direct anger toward immigrants.


Rejecting political participation in Weimar elections, Hitler and the Nazi Party leadership sought to overthrow the government of Bavaria, a state in the Weimar Republic. The Beer Hall Putsch took place on November 9, 1923. After the putsch collapsed, a Munich court tried Hitler and other ringleaders on charges of high treason. Hitler used the trial as a stage to attack the system of parliamentary democracy and promote xenophobic nationalism. Hitler was found guilty, but received a light sentence and was released after serving just one year in detention. He used his time in prison to begin writing Mein Kampf (My Struggle), his autobiography, published in 1926. In the book, he unveiled an explicitly, race-based Nationalist, social Darwinist, and antisemitic vision of human history. He advocated dictatorship at home, military expansion, and seizure of “living space” ( Lebensraum ) in the East. This living space was where the Germans intended to cleanse the east of indigenous and “inferior” populations.

After his release from prison, Hitler reorganized and reunified the Nazi Party. He changed its political strategy to incorporate engagement in electoral politics, programs targeting new and alienated voters, and bridge building to overcome traditional conflicts in German society.

Using language fashioned to reflect the fears and hopes of potential voters, the Nazis campaigned for

  • Renewing national defense capacity
  • Restoring national sovereignty
  • Annihilating Communism
  • Overturning the Versailles Treaty
  • Eliminating foreign and Jewish political and cultural influence in Germany and reversing the moral depravity that it allegedly created
  • Generating economic prosperity and creating jobs

Testing this strategy in the national parliamentary elections of 1928, the Nazis received a disappointing 2.6% percent of the vote.

With the onset of the Great Depression in 1930, Nazi agitation began to have increasing impact in the German population. When the majority coalition government collapsed in March, the three middle-class parties invoked emergency constitutional provisions to hold extraordinary parliamentary elections, hoping to manufacture a governing majority that would permanently exclude the Social Democrats and the political Left from governing. When this maneuver failed, German governments in 1930-1932 resorted to ruling by presidential decree rather than parliamentary consent.


Канцлер на Германия

The Nazi share of the vote declined to 33.7 % in the November 1932 parliamentary elections. The decrease blunted Hitler’s appeal and created a political and financial crisis in the Nazi Party. Former Chancellor (June-November 1932) Franz von Papen rescued Hitler. Von Papen believed that Nazi electoral losses rendered them more susceptible to control by the more experienced but unpopular conservative elites. Willing to risk a Nazi-German nationalist coalition with Hitler as Chancellor, von Papen reached agreement with Hitler and the German Nationalists in early January 1933. He persuaded President Paul von Hindenburg that Germany was out of other options. Reluctantly, von Hindenburg appointed Hitler Chancellor on January 30, 1933.

Following his appointment as chancellor, Adolf Hitler began laying the foundations of the Nazi state. He seized every opportunity to turn Germany into a one-party dictatorship.

German president Paul von Hindenburg died in August 1934. Hitler had secured the support of the army with the Röhm purge of June 30, 1934. He abolished the presidency and proclaimed himself Führer of the German people ( Volk ). All military personnel and all civil servants swore a new oath of personal loyalty to Hitler as Führer. Hitler also continued to hold the position of Reich Chancellor (head of government).


Гледай видеото: Initial rise of Hitler and the Nazis. The 20th century. World history. Khan Academy (Януари 2022).