История Подкасти

Демократична конвенция от 1944 г. - история

Демократична конвенция от 1944 г. - история

Чикагски стадион Чикаго, окръг Кук, Илинойс

19-21 юли 1944 г.

Номиниран: Франклин Рузвелт от Ню Йорк за президент

Номиниран: Хари С. Труман от Мисури за вицепрезидент

Тъй като Съединените щати бяха изцяло ангажирани във Втората световна война, нямаше съмнение, че Рузвелт отново ще потърси и получи номинацията. Въпросът кой би бил вицепрезидент. Настоящият вицепрезидент Хенри Уолъс вдъхнови значителна опозиция и Рузвелт реши да го замени с Хари Труман. Победата на Труман не беше лесна. В първото гласуване той получи само пет гласа повече от Труман. Бързо обаче подкрепата за Труман нарасна и осигури номинацията.

.


Платформа на Демократическата партия от 1944 г.

Демократическата партия е в рекорда си в мир и във война.

За да ускори победата, да установи и поддържа мир, да гарантира пълна заетост и да осигури просперитет - това е неговата платформа.

Тук не описваме десетки десетки дъски. Цитираме действие.

В началото на март 1933 г. Демократичната администрация предприе поредица от действия, които спасиха нашата система за свободно предприемачество.

Това извади тази система от колапс и след това премахна злоупотребите, които я бяха застрашили.

Той използва правомощията на правителството да осигури заетост в промишлеността и да спаси селското стопанство.

Написа нова Magna Carta за труда.

Той осигурява социално осигуряване, включително пенсии за старост, осигуровки за безработица, сигурност за осакатени и зависими деца и слепи. Той създаде бюра по труда. Той осигурява федерално застраховане на банкови депозити, предотвратяване на наводнения, опазване на почвата и предотвратява злоупотребите на пазарите за сигурност. Той спаси фермите и домовете от възбрана и осигури изгодни цени за селскостопански продукти.

Той прие ефективна програма за рекултивация, хидроенергия и развитие на минералите.

Тя намери пътя към просперитета чрез производство и заетост.

Обещаваме продължаването и подобряването на тези програми.

Преди да дойде войната, Демократичната администрация навреме събуди нацията за опасностите, които заплашваха самото й съществуване.

Той успя да изгради с времето най-добре обучената и оборудвана армия в света, най-мощния флот в света, най-големите военновъздушни сили в света и най-големия търговски морски пехотинец в света.

Той спечели за нашата страна и спаси за нашата страна, мощни съюзници.

Когато дойде войната, тя успя да разработи с тези съюзници ефективна голяма стратегия срещу врага.

Той задейства тази стратегия и битката се преобръща.

Той държеше границата срещу инфлацията през войната.

Той гарантира справедливо разпределение на храни и други важни неща.

Това води страната ни към сигурна победа.

Основното и наложително задължение на Съединените щати е да водят войната с всеки наличен ресурс за окончателен триумф над нашите врагове и ние обещаваме, че ще продължим да се борим рамо до рамо с ООН, докато тази висша цел не бъде постигната и след това за осигуряване на справедлив и траен мир.

За да не бъде светът отново напоен с кръв от международни хайдути и престъпници, ние обещаваме:

Да се ​​присъединим към другите ООН в създаването на международна организация, основана на принципа на суверенното равенство на всички миролюбиви държави, отворена за членство от всички такива държави, големи и малки, за предотвратяване на агресията и поддържане на международен мир и сигурност.

Да се ​​направят всички необходими и ефективни споразумения и договорености, чрез които нациите да поддържат адекватни сили, за да отговорят на нуждите за предотвратяване на войната и да направят невъзможна подготовката за война и които да разполагат с такива сили за съвместни действия, когато е необходимо.

Такава организация трябва да бъде надарена с правомощия за наемане на въоръжени сили, когато е необходимо за предотвратяване на агресията и запазване на мира.

Ние подкрепяме поддържането на международен съд, чийто член ще бъдат Съединените щати, и използването на дипломация, помирение, арбитраж и други подобни методи, когато е уместно при уреждането на международни спорове.

Световният мир е от изключително значение. Нашите галантни синове умират на сушата, по морето и във въздуха. Те не умират като републиканци. Те не умират като демократи. Те умират като американци. Обещаваме, че кръвта им няма да е пролята напразно. Америка има възможност да поведе света в това велико служение на човечеството. САЩ трябва да се справят с предизвикателството. Под Божественото Провидение тя трябва да върви напред към своята висока съдба.

Ние обещаваме нашата подкрепа за Атлантическата харта и четирите свободи и прилагането на принципите, изложени в нея, към Организацията на обединените нации и други миролюбиви нации, големи и малки.

Ние ще отстояваме политиката на добросъседство и ще разширим търговските политики, инициирани от настоящата администрация.

Ние подкрепяме отварянето на Палестина за неограничена еврейска имиграция и колонизация и такава политика, която да доведе до създаването там на свободна и демократична еврейска общност.

Ние подкрепяме законодателството, гарантиращо равно заплащане за еднаква работа, независимо от пола.

Препоръчваме на Конгреса да внесе поправка в Конституцията относно равните права на жените.

Ние предпочитаме федералната помощ за образование, администрирана от щатите, без намеса от страна на федералното правителство.

Ние подкрепяме федералното законодателство за осигуряване на стабилност на продуктите, заетостта, дистрибуцията и цените в индустрията на битуминозни въглища, за да се създаде подходящ баланс между потребител, производител и минен работник.

Ние подкрепяме изявлението на президента, което признава значението на използването на водата в сухите сухопътни щати за битови и напоителни цели.

Ние подкрепяме недискриминационните транспортни такси и декларираме ранното коригиране на неравенствата в тези такси.

Ние подкрепяме приемането на законодателство, което предоставя най-пълната мярка за самоуправление за Аляска, Хавай и Пуерто Рико, и евентуална държавност за Аляска и Хавай.

Ние подкрепяме разширяването на правото на избирателно право към хората от окръг Колумбия. Ние предлагаме тези следвоенни програми:

Продължение на нашата политика на пълни обезщетения за бивши военнослужещи и жени със специално внимание към хората с увреждания. Нашето задължение е да осигурим заетост и икономическа сигурност на всички, които са служили в отбраната на страната ни.

Гаранции за цените и застраховка на реколтата за фермерите с всички практически стъпки:

Да се ​​поддържа селското стопанство на равенство с промишлеността и труда.

Да насърчи успеха на малкия независим фермер.

За подпомагане на собствеността на дома върху семейни ферми.

Да се ​​разшири електрификацията на селските райони и да се развият по -широки вътрешни и чуждестранни пазари на селскостопански продукти.

Адекватно обезщетение за работниците по време на демобилизация.

Приемането на такова допълнително хуманитарно, трудово, социално и земеделско законодателство, което времето и опитът може да изисква, включително изменението или отмяната на всеки закон, приет през последните години, който не е постигнал целта си.

Насърчаване на успеха на малкия бизнес. Възможно най -ранното освобождаване на контролите по време на войната.

Адаптиране на данъчното законодателство към разрастваща се икономика от мирно време, с опростена структура и данъци във времето, намалени или отменени възможно най-скоро.

Насърчаване на рисковия капитал, ново предприятие, развитие на природните ресурси на Запад и в други части на страната и незабавното възобновяване на златните и сребърните мини на Запада, веднага щом има налична работна ръка.

Ние потвърждаваме вярата си в конкурентно частно предприятие, свободно от контрол от страна на монополи, картели или произволни частни или публични власти.

Ние твърдим, че човечеството вярва в Четирите свободи.

Ние вярваме, че страната, която има най -голяма степен на социална справедливост, е способна на най -големите постижения.

Ние вярваме, че расовите и религиозните малцинства имат право да живеят, да се развиват и да гласуват еднакво с всички граждани и да споделят правата, които са гарантирани от нашата Конституция. Конгресът трябва да упражни пълните си конституционни правомощия, за да защити тези права.

Ние вярваме, че без загуба на суверенитет, световното развитие и траен мир са в рамките на човешкото хватка. Те ще дойдат с по -голямото ползване на тези свободи от хората по света и с по -свободния поток от идеи и блага помежду им.

Ние вярваме в световното право на всички мъже да пишат, изпращат и публикуват новини с еднакви темпове на комуникация и без намеса от държавен или частен монопол и това право трябва да бъде защитено с договор.

С тези убеждения се придържа Демократическата партия.

Тези принципи Демократическата партия се задължава да поддържа с тържествена искреност.

И накрая, тази конвенция изпраща своите нежни поздрави на нашия любим и несравним лидер и президент Франклин Делано Рузвелт.

Той застава пред нацията и света, шампион за човешката свобода и достойнство. Той спаси нашия народ от опустошенията на икономическата катастрофа. Неговата рядка прозорливост и великолепна смелост спасиха нацията ни от нападението на международни разбойници и диктатори. Изпълнявайки пламенната надежда на живота си, той вече е положил основите на траен мир в един смутен свят и благосъстоянието на нашата нация. Цялото човечество е негов длъжник. Неговият живот и услуги са били голяма благословия за човечеството.

Нашата надежда и нашата молитва е Бог да го поддържа силен в тялото и духа, за да продължи неговата все още недовършена работа.

APP Бележка: Проектът на американското председателство използва първия ден от националната конвенция за номиниране като „дата“ на тази платформа, тъй като оригиналният документ е без дата.


Национални политически конвенции, подобни на или като Демократичната национална конвенция от 1944 г.

Проведено в Чикаго, Илинойс, 27 юни - 2 юли 1932 г. Конвенцията доведе до номинирането на губернатора Франклин Д. Рузвелт от Ню Йорк за президент и председател на Камарата Джон Н. Гарнър от Тексас за вицепрезидент. Уикипедия

Определено на Националната конвенция на Демократическата партия 1944 г. на 21 юли 1944 г. Номиниран за президент Франклин Д. Рузвелт и негов шампион в предложението му да бъде преизбран за четвърти мандат. Уикипедия

Проведено в Чикагския Колизей, Чикаго, Илинойс, от 18 юни до 22 юни 1912 г. Партията номинира президента Уилям Х. Тафт и вицепрезидента Джеймс С. Шърман за преизбиране за президентските избори в САЩ през 1912 г. Уикипедия

Проведено в Международния амфитеатър в Чикаго, Илинойс от 21 юли до 26 юли 1952 г., което беше същата арена, която републиканците бяха събрали няколко седмици по -рано за националната си конвенция от 7 юли до 11 юли 1952 г. Четирима големи кандидати потърсиха президентска номинация: американският сенатор Естес Кефовър от Тенеси, губернаторът Адлай Стивънсън II от Илинойс, сенаторът Ричард Ръсел от Джорджия и Аверел Хариман от Ню Йорк. Уикипедия

Президентска конвенция за номиниране, проведена в центъра Wells Fargo във Филаделфия, Пенсилвания, от 25 до 28 юли 2016 г. Конвенцията събра делегати от Демократическата партия, мнозинството от които бяха избрани чрез предходна серия от първични избори и парламентарни групи, за да номинират кандидат за президент и вицепрезидент на президентските избори в САЩ през 2016 г. Уикипедия

Конгрес за номиниране на президента, който се проведе от 17 до 20 август 2020 г. в центъра на Уисконсин в Милуоки, Уисконсин, и на практика в Съединените щати. На конгреса делегатите на Демократическата партия на Съединените щати официално избраха бившия вицепрезидент Джо Байдън и сенатор Камала Харис от Калифорния за кандидати на партията съответно за президент и вицепрезидент на президентските избори в САЩ през 2020 г. Уикипедия

Проведено в конгресната зала в Канзас Сити, Мисури, от 12 юни до 15 юни 1928 г. Тъй като президентът Кулидж бе обявил неочаквано, че няма да се кандидатира за преизбиране през 1928 г., министърът на търговията Хърбърт Кларк Хувър стана естественият кандидат за републиканците. номинация. Уикипедия

Проведена в конгресната зала на Филаделфия във Филаделфия, Пенсилвания, от 12 юли до 14 юли 1948 г., и доведе до номинациите на президента Хари С. Труман за пълен мандат и сенатора Албен У. Баркли от Кентъки за вицепрезидент на президентските избори през 1948 г. . Че източната част на Пенсилвания е част от новоразвиващия се телевизионен пазар. Уикипедия

Събития от 1944 г. в САЩ. <| сгъваем сгънат & quot Уикипедия


Годината на лотарийните залози наистина имаше значение

Ако търсите единствения най -последващ избор на вицепрезидент в съвремието - такъв, който оправдава нашата мания за „лотарии“ - погледнете към 1944 г.

Джеф Грийнфийлд е петкратен носител на наградата "Еми", телевизионен анализатор и автор.

Това е темата, която ще доминира през следващите три седмици на политическо отразяване - и ако историята е някакво ръководство, това може да няма особено значение. „Това“ са лотариите, когато кандидатите за президент обявяват своите кандидати.

На обяд на 20 януари 2017 г. победителят в президентските избори през ноември ще положи клетва. На този ден Доналд Тръмп, на 70 години, ще стане най -възрастният президент на встъпването в длъжност в американската история Хилари Клинтън, която навършва 69 седмици само преди изборите, ще бъде вторият най -стар, след само Роналд Рейгън. Този път е лесно да си представим, че изборът на президентски партньор може наистина да има значение.

Но за всички трескави спекулации преди избора и анализ след избор, трябва да се направи добър случай, че кандидатът за вицепрезидент прави незначителна разлика в най-добрия случай. По -рано тази година двама учени твърдяха в това пространство, че кандидатът почти никога не доставя домашното си състояние. Силата, която другите пикове може да са имали - Ал Гор подчертава темата на Бил Клинтън „бъдещето срещу миналото“ през 1992 г., „гравитацията“ на Дик Чейни за Джордж Буш през 2000 г. - е най -добре ограничена до „кой знае?“ царство (трудно е да се оспори противоречие).

Дори е трудно да се спори, че по-малко благоприятните избори са имали някакво реално въздействие: болестта крак в устата на Спиро Агню, празнотата на елените в фаровете на Дан Куейл, схематичните бизнес отношения на съпруга на Джералдин Фераро и когнитивните предизвикателства на Сара Пейлин бяха най -много бележки под линия - никой от тях в крайна сметка не помогна за решаването на изборите. Дори най-катастрофалният избор на вицепрезидент-избраният от Джордж Макговърн сенатор Томас Игълтън, който трябваше да бъде отхвърлен от билета, след като беше разкрита историята му на психично здраве,-не означаваше много в контекста на свлачището от 49 държави в Ричард Никсън през 1972 г.

Защо състезателите по бягане имат значение по -малко, отколкото си мислите

От KYLE C. KOPKO и CHRISTOPHER J. DEVINE

Съществува обаче един избор на партньор, който много вероятно е променил хода на историята - такъв, при който всеки избор между трима силни претенденти би довел до три коренно различни траектории за нацията.

Ако търсите единствения най-последващ избор на вицепрезидент в съвремието-такъв, който може би оправдава нашето четиригодишно обсебване над лотариите-обърнете се към Демократичната конвенция от 1944 г.

С наближаването на конвенцията от 1944 г., нямаше реално съмнение кой ще бъде кандидатът за президент на Демократическата партия. Франклин Делано Рузвелт се сблъска със сериозна опозиция през 1940 г., когато наруши традицията „без трети термин“, която започна с Джордж Вашингтон, но в разгара на световна война нямаше голям апетит за сваляне на главнокомандващия. Освен това републиканците бяха номинирали 42-годишния губернатор на Ню Йорк Томас Дюи, който донесе на кампанията репутацията му на либерален реформатор и бе избрал за свой състезател популярния губернатор на Охайо Джон Брикър. Билетът на GOP беше страхотен FDR, смятаха демократичните сили, единственият кандидат, който можеше да ги спре.

Толкова се съгласиха. Имаше обаче дълбоко разделение относно това кой Рузвелт трябва да избере за свой партньор - и по причина, която далеч надхвърля нормалните политически аргументи: FDR умира.

Това беше убеждение, поддържано от голямо разнообразие от хора, които са влизали в контакт с Рузвелт - нито едно от тях не е разкрито пред обществеността.

FDR умираше. Избирайки неговия партньор, те избираха следващия президент. А обществеността нямаше представа.

През март 1944 г. д -р Хауърд Бруен прегледа президента по молба на лекаря на FDR. Бруен пише, че Рузвелт е „изтеглен, сив и изтощен индивид, който се задъхва от най -малкото усилие. Прегледът на очите му показа някои промени, дължащи се на атеросклероза и хипертония. Други медицински експерти са съгласни. В началото на юли, няколко седмици преди националната конвенция, екип от лекари проучи Рузвелт. Един от тези лекари, Франк Лахи, написа бележка до лекаря по първична медицинска помощ на FDR, като заяви категорично: „Не вярвах, че ако г-н Рузвелт бъде избран отново за президент, той има физическите възможности да завърши мандат. ... Моето мнение беше, че през четирите години на друг мандат с неговите тежести той отново ще има сърдечна недостатъчност и няма да може да я завърши. "

Демократичните политически лица вътрешно споделят това мнение. Когато председателят на Демократичния национален комитет Робърт Ханеган и съпругата му посетиха Белия дом през юни 1944 г., те бяха толкова ужасени от здравето на президента, че двойката прекара мъчителни часове в разговор по този въпрос. С наближаването на конвенцията брокерите на демократичната власт знаеха това, което обществеността не знаеше: при избора на партньор на Рузвелт те почти със сигурност избираха следващия президент на Съединените щати.

Вицепрезидентството, което никой не трябва да иска

Защо обаче имаше избор? Четири години по-рано Хенри Уолъс беше пуснат на билет по настояване на самия ФДР, Рузвелт беше толкова категоричен да се кандидатира с тогавашния си секретар по земеделие, че когато възникна сериозна опозиция-той беше твърде ангажиран с гражданските права, твърде либерален за по -консервативни демократи, твърде „ентусиазирани“ от спиритизма - единственият начин, по който Рузвелт го спечели, беше като публично заплаши, че в противен случай ще отхвърли кандидатурата за президент.

До 1944 г. вицепрезидентът Уолъс е герой както за организирания труд, така и за все по-мощните афро-американски общности в най-големите градове на Америка. Но сред демократичния елит опозицията срещу него беше още по -пламенна, отколкото през 1940 г.

Пълното разобличение на Уолъс за сегрегация разпали опозицията в целия Юг, ядосвайки жизненоважен блок на демократичната коалиция. Неговите леви импулси го накараха да отговори на есето на издателя на TIME-LIFE Хенри Лус през 1941 г. за „американския век“ с реч, в която Уолъс го обявява за „века на обикновения човек“, като твърди, че „никоя нация няма да има даденото от Бога право да експлоатира други нации. ... не трябва да има нито военен, нито икономически империализъм. " За вътрешни демократи като Ханеган, ковчежник на DNC Ед Поли, кмет на Чикаго Ед Кели и други, Уолъс беше просто твърде недисциплиниран и ненадежден, за да заеме Овалния кабинет.

В един момент най -ясната алтернатива на Уолъс беше Джеймс Бърнс, който беше служил в Камарата, Сената и във Върховния съд, преди да бъде ограбен от Рузвелт, за да оглави Службата за военна стабилизация - на практика го направи, по думите на Рузвелт , „Помощник -президент“.

Но меко казано, имаше проблеми с Byrnes. В ролята си на „помощник -президент“ той разгневи труда с постановления за увеличаване на заплатите. Той беше католик, който бе променил вярата си, когато се ожени за епископал, а партийните вътрешни лица се тревожеха, че покръстването му от католицизма ще обиди бялата етническа принадлежност в градовете по целия Север. И възгледите на Бърнс за расата отразяват изцяло корените му в Южна Каролина: Той някога се е противопоставял на федералните закони против линча на основание, че линчът е ефективно средство за „сдържане на негрите на юг“.

Nate Silver от FDR

Това е мярка за времето, когато тези възгледи не изглеждаха незабавно дисквалифициращи нито за шефовете на демократите, нито за президента Рузвелт - който неведнъж уверяваше Бърнс, че той е неговият избор за кандидат. Разбира се, тъй като FDR е FDR, той също увери Хенри Уолъс в това той беше облагодетелстваният кандидат, стигнал дотам, че да напише публична бележка - „Ако бях делегат“, щях да гласувам за Уолъс - „одобрение“, което не достигна толкова много ентусиазъм, че беше наречено „целувката на смъртта“ писмо.

Точно преди Демократическата конвенция, асортимент от партизански кралски производители се срещна с Рузвелт в Белия дом, за да спори, че нито Уолъс, нито Бирнс няма да бъдат приемливи състезатели. Това, което най -накрая убеди Рузвелт да изостави Бирнс, беше непримиримото противопоставяне на лидера на труда Сидни Хилман - чието право на вето през целия мандат на FDR породи републиканското мнение, че що се отнася до политиката, управлението на FDR беше „ясно със Сидни“.

Президентът сякаш се съгласи с техния компромисен избор: сенаторът от Мисури Хари Труман.

Kingmakers се срещнаха с FDR и го убедиха, че нито Уолъс, нито Бирнс няма да бъдат приемливи партньори.

Той подписа своя компромисен избор: Труман.

Но предпочитанията на Рузвелт почти нямаха значение. Уолъс имаше подкрепата на мнозинството делегати, както и на преобладаващото мнозинство от демократите в цялата страна. През 1944 г. проучване на Gallup установи, че 65 % от демократите подкрепят Уолъс като кандидат за FDR, докато сравнително неизвестният Труман печели подкрепа само от 2 %.

В четвъртък, 20 юли, втората вечер на Демократичната национална конвенция, избухна огромна демонстрация, подкрепяща Уолъс. Сенаторът Клод Пепър от Флорида, един от най -либералните членове на Конгреса, се опита да си проправи път към подиума, за да постави името на Уолъс в номинация - ход, който вероятно би довел до стълпотворение на гласовете. Но председателят на конгреса, кметът на Филаделфия Дейвид Лорънс, внезапно призова за гласуване за отлагане на деня. Въпреки ясното преобладаващо гласово мнозинство от „не!“, Лорънс прекрати конвенцията със сенатор Пепър само на няколко крачки от микрофоните.

На следващия ден усилията за цяла нощ на Ханеган, кмета на Чикаго Кели, демократичния шеф на окръг Бронкс Ед Флин и други се изплатиха: Въпреки че Уолъс водеше на първото гласуване с 429,5 гласа (Труман имаше 319,5), той значително му липсваше мнозинство. С второто гласуване бързането към Труман започна.

През ноември билетът Рузвелт-Труман спечели 432 електорални гласа. През април 1945 г., по -малко от три месеца след началото на четвъртия си мандат, FDR беше мъртъв от инсулт. Труман сега беше президент.

Бърнс става държавен секретар на Труман, а след това губернатор на Южна Каролина, където категорично се противопоставя на училищната интеграция, докато се опитва да ограничи насилствените реакции на Ку Клукс Клан.

Уолъс стана министър на търговията на Труман, но след като рязко наруши политиката на Труман от Студената война, президентът го уволни. През 1948 г. Уолъс се състезава срещу Труман като кандидат за президент на Прогресивната партия, организация, която попада под нарастващия контрол на Комунистическата партия на САЩ, той получава 2,5 % от гласовете на хората. Четири години по -късно Уолъс пише есе, Където греша, в който той признава, че е бил наивен относно престъпленията на Йосиф Сталин, естеството на Съветския съюз и международните намерения на СССР.

Само си представете, ако Клод Пипер беше стигнал до тази трибуна на конвенцията през 1944 г. и постави името на Уолъс в номинация: Съединените щати вероятно биха се сблъскали с следвоенния период с президент, който по собствено признание по -късно беше опасно наивен за Съветите. Историците -ревизионисти, режисьорът Оливър Стоун сред тях, предполагат, че нямаше да има Студена война. Но като се има предвид това, което знаем за съветските намерения и силата на комунистическите партии в Западна Европа, също е възможно САЩ да са приели политика на успокояване спрямо експанзионистичните цели на Сталин и след Уолъс да се изправят срещу континент, доминиран от Москва чак до Ламанша.

Представете си президента Уолъс, съветски съмишленик. Или президентът Бърнс, изцяло сегрегационист.

Вместо това имаме президента Хари Труман.

Или си представете, че Рузвелт по някакъв начин е убедил труда да подпише Бирнс. Какво би означавало един всеобхватен сегрегационист да е бил в Овалния кабинет точно когато следвоенното търсене на расова справедливост започва да се засилва? Дали Демократичната конвенция от 1948 г. би одобрила силната платформа за граждански права, която започна да разрешава историческото вътрешнопартийно напрежение между либералния Север и сегрегационисткия Юг? Без изпълнителната заповед на Труман през тази година въоръжените сили на Америка щяха ли да десегрегират? Лесно е да си представим, че при президентство на Бърнс Републиканската партия-тогава без южно присъствие и с пламенни привърженици на гражданските права в първите си редици-можеше да се очертае като партия на избор за афро-американците от поколения.

Така че нека обсебването на лотариите продължи, нека безброй мъртви дървета и пиксели да бъдат изразходвани в преследване на Гингричес и Кейнс, Пенс и Кастро, Кристи и Уорънс. Може би този път тичащият приятел ще правят ясна, измерима разлика, но е трудно да си представим, че тя ще се доближи до първокласното въздействие, което изборът на второ място имаше преди повече от седем десетилетия.


Отмяна на нова сделка: Превратът от 1944 г. срещу вицепрезидента Хенри Уолъс

Докато сте тук, искаме да се уверим, че знаете колко важна е подкрепата на хора като вас за нашата работа.

С разгръщането на 2021 г. безкомпромисната и безмилостно критична журналистика, която стига до корените на кризите, пред които сме изправени, ще бъде по -важна от всякога. Ние не разчитаме на рекламата за финансиране на нашата работа - ние разчитаме на нашите читатели и зрители.

Ако искате да ни помогнете да продължим да произвеждаме по-радикално независими новини и задълбочен анализ, който предлага „Истинските новини“, моля, обмислете да направите дарение, приспадано от данъци, или да станете ежемесечен издръжник.

ПОЛ ДЖЕЙ: Добре дошли в мрежата за истински новини. Аз съм Пол Джей. В „Истинските новини“ правихме много отразяване, истории за битката в Демократическата партия между крилото на Сандърс и онова, което бих нарекъл олигархичен пръстен, иначе понякога наричан крилото на Клинтън или Клинтън/Обама крило, понякога наричано Корпоративно демократично крило. Е, искаме да се върнем малко назад в историята и да поговорим за произхода на тази битка. Поне една от критичните повратни точки. Няма да се връщаме към началото на Демократическата партия. Като нещо да се върнем към Рузвелт и Новия курс и Хенри Уолъс, който стана вицепрезидент на Рузвелт от '41 до '45, какво се случва през 1944 г., когато Уолъс е изхвърлен като вицепрезидент на Рузвелт, а Уолъс представлява може би най -прогресивната политика от вицепрезидента президент със сигурност някога е имал. Може би най -прогресивната политика, която някой някога е стигнал до този вид власт в Съединените щати. Ще преминем през няколко сегмента как се разви тази битка и поставихме борбата на Сандерс и крилото на Сандерс на борбата на партията с Корпоративно демократичното крило в някакъв исторически контекст. Сега към нас, за да обсъдим всичко това, е историкът Питър Кузник, който сега се присъединява към нас от дома си във Вашингтон. Питър е професор по история и директор на Института за ядрени изследвания в Американския университет. Той е съавтор с Оливър Стоун, „Неразказаната история на Съединените щати“. Благодаря, че отново се присъедини към нас, Питър. ПЕТЪР КЪЗНИК: Радвам се, че съм тук, Пол. ПОЛ ДЖЕЙ: Предполагам, че нека започнем да даваме някакъв контекст на хората, които не са, със сигурност по -младите хора, които не познават тази история. Първо, нека кажа, че направихме серия от няколко части с Питър за цялата поредица на Оливър Стоун, която той направи заедно с Питър. Наистина ви призовавам да гледате това, защото то обхваща много дълбоко, обхващайки голяма част от историята. Ще вземем този конкретен ъгъл на това как това се развива в Демократическата партия през следващите няколко десетилетия след войната. За да зададем контекста, нека разгледаме някои от основните основи. Първо, дайте ни малко контекст. Рузвелт не е избран за супер либерален, прогресивен нов дилър, но даден в Депресията става това и Уолъс има роля във всичко това. Може би можеш да ни накараш да започнем с това, Питър. ПЕТЪР КЪЗНИК: Ами Пол, нека да го рамкирам малко по -различно, за да започна. Ако погледнем Демократическата партия през 30 -те и първата половина на 40 -те години, ще я видим като прогресивна партия. Ако се върнем малко по -назад, дори до администрацията на Уилсън, тогава имате либерална интернационалистическа партия. Политиките на Уилсън са много, много контрареволюционни по целия свят. Уилсоновият прогресизъм, въпреки че имаше определени високи идеали, които виждаме в неговата следвоенна програма, реалността на политиката на Уилсън беше много по-консервативна и контрареволюционна, както виждаме проявено във Версайския договор и това, което би било Лигата на нациите САЩ го приеха. Според критиците по онова време това би било защита на европейския колониализъм. Нека да го отведем вместо 20 -те години на миналия век, защото през 20 -те години Демократическата партия беше много консервативна. Всъщност на конгреса през 1924 г. той е доминиран от Klu Klux Klan. Винаги сте имали разкол в Демократическата партия. Имаше определени прогресивни елементи. Крилото на Брайън беше по някакъв начин международно, глобално прогресивно. Въпреки че в културно отношение, както казах, много по -консервативни. През 20 -те години на миналия век имате силно дясно крило в Демократическата партия. Дори Ал Смит, кандидатът на демократите през 1928 г., се обръща рязко надясно през 30 -те години на миналия век, е противник на Новия курс, застава на страната на Дюпонс и Морганите и другите десни крила през 30 -те години на миналия век, като се противопоставя на Новия курс участва в този преврат на Смедли Бътлър, за който вече говорихме. Демократическата партия винаги е имала смесено наследство. Имаше моменти, имаше много моменти, на истински прогресивни обещания, но цялостната история не беше последователно прогресивна. Нещата се променят през 30 -те години на миналия век, както сте искали. Те се променят, Рузвелт е избран през 1932 г., а не като пламтящ прогресист по никакъв начин. Всъщност той атакува Хувър и републиканците отдясно в много смисли по време на кампанията. Той атакува Хувър за дисбалансиране на бюджета, за това, че е твърде голям разходник по време на кампанията през 1932 г. В някои от неговите речи и изявления имаше проблясъци на Новия курс, но вие не бихте очаквали или не сте могли да предвидите да видите Рузвелт да се превърне в един вид прогресивен визионерски лидер, който до известна степен идва през 30 -те години, особено през втората си мандат, а след това по време на военния период. Мисля, че трябва да разберем това до голяма степен в контекста на цялостната промяна в американската политика през 30 -те години. Разбира се, най -важната сила беше работническото движение. Размествате AFL наляво и имате възхода на CIO, който сега организира индустриална Америка. Това подчинени, това е гръбнакът на Демократическата партия през 30 -те години. We see that influence of the Labor movement, especially in the 1936 election in which the Democrats sweep the election across the country. The New York Times declares that the Republican right is dead and they never rise again. Unfortunately, they were wrong in that one. It was a clear victory for liberal, left, progressive forces. We see that same kind of change occurring with the African-American movement, with American intellectuals. I wrote a book, for example, about the shift in American scientists in the 1930s, how the scientists begin the decade as perhaps the most conservative force in American politics and they end up the decade as the most left wing force in American politics. In the December 1938 election for president of the triple AS, the largest scientific body in the United States, all five leading vote getters were proponents of the Science and Society movement and the president of the triple AS, Walter Cannon was not only a socialist but he was very pro-Soviet in the 1930, Harvard physiologist. That kind of shift is taking place across the country in the 1930s. Roosevelt rode that wave and Henry Wallace was his secretary of agriculture in the first two terms of the New Deal. PAUL JAY: Peter, before we continue with the story, let me suggest the framing at least the way I look at this. I don’t know if you agree. The Democratic party and the Republican party as well, but the Democratic party more so, it’s an alliance of different classes. It’s not just a dispute or fight over ideology, that some people believe in progressive values and some people believe in conservative values. There’s a class alliance here between sections of the elites, which include sections of the oligarchy at the time in the ’20s or ’30s and going forward, sections of the working class, especially starting in the ’30s, represented by the trade unions. There’s a convergence of interest and also a battle that takes place within the party between these class forces that gets represented through progressive ideas or conservative ideas. The elites have always, with perhaps a few exceptional moments, really been dominant even if there’s been some breakthroughs. Even during Roosevelt’s time while he proposes a progressive policies he clearly does it to save capitalism. I’m not suggesting that it would have been better to have some other kind of onerous policy. The New Deal was better for people. He wasn’t a left winger looking to be anti-capitalist. Still represented the section of the elites. PETER KUZNICK: Yes, I agree with you. Roosevelt was a pragmatic politician. The Democratic party was a coalition of progressive forces and reactionary forces. You have to remember that the Democratic party’s strength during that time was in the south. The southern Democrats had the most seniority and they controlled the key positions in the legislature. Roosevelt was always walking this tightrope w here he had to placate and try to slowly bring along the southern Democrats, by ’68, they move to become Republicans but between ’32 and ’68 they’re very much part of the Democratic coalition. PAUL JAY: And they’re thoroughly racist, yes? PETER KUZNICK: Strongly racist. Support aspects of the New Deal but they even tweak the New Deal in ways to make sure that Blacks are not going to get equal benefits with whites in the south. It’s always a struggle for the soul of the Democratic party. Roosevelt was more pragmatic than he was ideological and progressive. His wife, Eleanor was much more progressive and always pushing him to the left on these policies, much more sympathetic to the civil rights movement and was a big supporter of course of Henry Wallace’s. Wallace, as representing a wing of the party that was the opposite of the southern reactionary Democrats. We also have during this time the rise of fascism. Roosevelt supported the neutrality during the late 1930s, which stopped the United States from supporting the Republican forces in the Spanish Civil War. Roosevelt later said it was a terrible mistake but if we had intervened to support the progressives in the Spanish Civil War against Franco and Mussolini and backed by Hitler, we could have perhaps preempted a lot of the terrible things that are going to happen in the 1930s and 1940s. The Soviets would not have been the only force supporting the left in Spain perhaps in the 1930s. You had Churchill, for example, supporting Franco and the fascists. Roosevelt had maintained this neutrality. When he was looking to run again in 1940 he knew the United States was inching toward war with Nazi Germany and perhaps Japan. He wanted a leading progressive on the ticket. The most outspoken anti-fascist in the New Deal coalition in the ’30s was Henry Wallace. Wallace was a real internationalist. He caused a rebound in the agricultural economy. Farmers were quite progressive during the 1930s to go along with labor. Wallace had a strong constituency but the party bosses who had enormous influence in the party during this period, the party bosses opposed Wallace. Why did they oppose him? Partly because he was much too progressive for the party bosses who came out of the big urban machines in large part and partly because he had never been a Democrat. His father had been Secretary of Agriculture under Harding and Coolidge. PAUL JAY: Wallace himself was a Republican to begin with, wasn’t he? PETER KUZNICK: He didn’t change his party affiliation until the mid ’30s. The party bosses didn’t trust him for that but they also thought he was potentially much too radical, much too outspoken and the party bosses, the Walkers and the Haigs and Kelly and these people, were much more conservative. PAUL JAY: How much in terms of the design of the New Deal, these direct national work programs where millions of people were hired and an enormous amount of stimulus to the economy and various regulations both in terms of Wall Street and commodities, how much was that Wallace? What kind of role did he play in that? PETER KUZNICK: I would give more of the credit to Roosevelt himself on a lot of that. Wallace had some influence, especially on the foreign programs and the overall tenor of the administration. You also had people like Francis Perkins, Harold Ickes, you had a lot of progressives. That’s part of the tragedy of what happens under Truman. Wallace is going to be the last of the New Deal progressives to survive until 1946. Truman is going to purge the party. Just as we see the Democratic leadership under Perez now trying to purge the Bernie Sanders supporters from the Democratic National Committee, we saw Truman purge the New Dealers from the Democratic party and the cabinet in the mid-1940s. PAUL JAY: Let’s tell them a little bit of the story of what happens to Wallace in ’44. Now again you’ll see linked over to the side if you’re on the RealNews.com watching this, and you should be because there’s a lot more on our website than on our YouTube site or on other places but over on the side you’ll see the whole history series. In great detail, you’ll see what happened at the convention in ’44 where Wallace is dumped by the right wing of the party. Recap it a bit for us, Peter. PETER KUZNICK: Wallace was the leading progressive force in the party. Roosevelt fought to get him on the ticket in 1940. Roosevelt wrote a letter to the Democratic convention when it looked like they weren’t going to put Wallace on the ticket. Roosevelt wrote a remarkable letter saying that we already have one conservative Wall Street-dominated party in the United States, the Republicans, and if the Democrats aren’t going to be a liberal, progressive, social justice party they have no reason to exist and he turned down the nomination. Eleanor went to the floor of the convention and warned them that he was going to do so and not run for a third term in 1940. They begrudgingly put Wallace on the ticket. Wallace was the progressive vision. When Henry Luce says that the 20th century must be the American century and the United States should dominate the world, Henry Wallace counters with that wonderful speech saying the 20th century must be the century of the common man. He calls for a worldwide people’s revolution. It was Wallace who says that America’s fascists are those people who think that Wall Street comes first and the American people come second. Wallace was the enemy of Wall Street. Wallace opposed British and French colonialism and the British and the French hated Wallace for being the leading spokesperson in opposition to colonialism. He was the leading spokesperson for Black civil rights, for women’s rights. Across the board, Wallace represented everything that we see as good in American progressivism. There were a lot of people out to get him. PAUL JAY: In today’s terms Wallace would be quite to the left of Bernie Sanders. PETER KUZNICK: Far to the left of Bernie Sanders. PAUL JAY: Why does Roosevelt pick someone so on the left? PETER KUZNICK: Because Wallace was also tremendously popular. As the Democratic party convention launches July 20, 1944, Gallup asked potential voters who they wanted on the ticket as vice president. 65% of potential voters said they wanted Wallace back as vice president, 2% said they wanted Harry Truman. Wallace was the second most popular man in America behind Roosevelt. When the magazines in the late ’30s asked who should replace Roosevelt the number one choice was Henry Wallace. Wallace was a safe choice in 1940 and despite what the bosses told him he would have been a safe choice in 1944. The American people, we were fighting a war against fascism in the 1940s. We were a different country. There was a war against fascism, a war against racism. We had our own racism of course but the United States was a much more progressive country devoted to more progressive values. Wallace had the popular support, he had the union support, he had every Black delegate at the Democratic convention in 1944. He was the choice of the people. Roosevelt knew that in ’40 and he wanted a leading outspoken, anti-fascist on the ticket given what he knew we were up against in the 1940s. PAUL JAY: The party dumps him anyway in ’44, which is a little bit similar, as you said, to what’s happening now with Sanders clearly being the most popular Democratic party politician and the party machine bosses and corporate Democrats doing whatever they can behind the scenes to try to prevent him from getting the nomination. Tell us about what happened in ’44. PETER KUZNICK: In ’44 the support was for Wallace but Edwin Pauley, the party treasurer, ran what Pauley called Pauley’s Coup, he proudly referred to it as, in conjunction with Bob Hannegan, the Democratic party chair. They run an operation. Roosevelt by ’44 is very, very weak. It’s clear to everybody that he’s not going to last another term. He was the only one who was in denial really about that. They went around saying, for the nomination for vice president they were saying, “We’re not just nominating a vice president. We’re nominating the next President of the United States.” They made all the deals. They tried to keep the progressives, the Wallace supporters from ever getting access to Roosevelt. They cooked the convention basically. They stacked the convention with anti-Wallace delegates. The problem was that Wallace was so popular. The night the convention starts, July 20th, Wallace makes the seconding speech for Roosevelt. Even though the party bosses had the convention already stacked and fixed in 1944, like they did in 2016. After Wallace’s speech there’s a spontaneous demonstration on the floor. It lasts for about an hour. Among the leaders are people like Hubert Humphrey and Adlai Stevenson. In the midst of that, Senator Claude Pepper from Florida, nicknamed Red Pepper because of his progressive views, realized that if he could get to the microphone and get Wallace’s name and nomination that night, Wallace will sweep the convention, get the nomination for vice president, defy the bosses, and be back on the ticket. Pepper fights his way to the microphone. The party bosses see what’s going on. You’ve got Mayor Kelly of Chicago, it was in Chicago, screaming, “It’s my convention. This is a fire hazard. Adjourn immediately.” Sam Jackson is chairing it. He said he had orders to not let Wallace get the nomination and he says, “I’ve got a motion to adjourn. All in favor, aye.” Maybe 5% say aye. “All opposed, nay.” The rest of the convention booms out nay. Jackson says, “Motion carried. Meeting adjourned.” Pepper was literally five feet from the microphone when that happened. Oliver Stone and I argue in the Untold History is that had Pepper gotten five more feet to the microphone and got Wallace’s name in nomination, Wallace would be back on the ticket of vice president. He would become president on April 12th, 1945 when Roosevelt died, instead of Truman. History would have been different. There definitely would have been no atomic bombings in World War Two. Wallace becomes the leading opponent of the atomic bomb. There almost certainly would have been no Cold War or if there was some contention it would never have taken the virulent form that it took between the United States and the Soviets starting in 1945, ’46, ’47. That’s how close we came to a dramatically different history. Five feet. Five feet and a few seconds. PAUL JAY: Okay. In the next segment of our interview we’re going to pick up the story with the Truman presidency and as Peter said, the purging of the New Dealers and such from the Democratic party. Please join us with Peter Kuznick on The Real News Network for part two.


Lost History

In light of recent events and actions of the current administration and Congress, I would like to share with you a chapter from my book, The Road To Air America. This is a chapter about what was going on before and during World War II in this country. Much of this is not known nor taught in history classes,

Even as Anita and I moved forward towards our vision, my thoughts returned to the past back to the lessons of my father, Charles Drobny.

As we thought about forming a new media company, it was impossible to forget what had happened to liberals in the past. Over the years—again through reading, research, and the experiences passed on to me by my father—I had formed an opinion of the collaboration between industry and the press, and what happens to the people who try to resist it. I thought back to the story of Henry Wallace, Franklin Delano Roosevelt’s Vice President.

I’ve already said that the American firms who profited by arms sales to Germany were worried that their activities would be exposed after the war. This Wall Street crowd hated FDR from the start. Their hatred was so vicious that they actually accused FDR of being a Bolshevik. Roosevelt did not like them any better than they liked him.
Roosevelt was very much concerned about the appeasement of Hitler during the 1930s he was one of the few world leaders who wanted to stop Hitler before he became too powerful. But FDR had many domestic problems caused by the Depression, and furthermore, the American public was isolationist in its attitude towards the rest of the world. He was unable to act on his concern.

Many U.S. newspapers, early on, had praised Hitler for his success in rebuilding Germany in the 1930s and kept a comfortable distance from activities in Hitler’s Nazi Germany. But that obviously changed as the war unfolded and Hitler’s atrocities were revealed. By the time American’s entered the war, the American supporters of the Nazi war machine knew there would be postwar consequences of the public knowing of their activities, once Hitler was defeated. The November 1944 election was instrumental in preventing that scandal from ever seeing the light of day.

The 1944 Democratic convention was held in Chicago in July, 1944. There was no doubt that FDR would be re-nominated. Vice President Wallace was expected to also be re-nominated as his running mate. Wallace was a progressive, and a supporter of labor and civil rights. In addition, like Roosevelt, he was a strong supporter of a postwar friendship with the USSR. Wallace believed that the only reasonable strategy at that point in time was to come to a peaceful postwar agreement with the USSR. Russia had lost nearly 25 million people including 10 million civilians and their country needed to be rebuilt. A friendship with such a devastated nation seemed like the best possible scenario for all parties.

Henry Wallace was firmly in the liberal tradition. Although a single word cannot define or characterize a political philosophy, the word liberal in America today generally refers to one who is receptive to change and new ideas in social terms, and approves of the positive role of government in our lives. Liberalism has its roots in nineteenth century Europe, when freedom from the dominance of church, aristocracy, and absolute state authority became an ascending value. Liberals tend to be concerned with social justice, individual civil liberties, freedom of the press, and the common good, and they expect government to uphold these values.
Wallace was a liberal in the tradition of FDR because he supported an unproven yet reasonable idea that good relations with the post war Soviet Union was a good idea, something that conservatives abhorred. The Soviet system was perceived as a threat to capitalism in the minds of the conservatives. However, the reality was that the Russians had sacrificed dearly during the war and were entitled to a chance for a cooperative relationship.
America was at a critical juncture at the end of the war, in terms of its relation to the Soviet Union. According to Alderman Edwin M. Burke, co-author of a 1996 book with R. Craig Sautter and Richard M. Daley called, Inside the Wigwam, the 1944 Chicago Democratic Convention was the stage on which the very political future of America itself was played.

Burke’s book is a history of Chicago Presidential Conventions from 1860-1996. At the Democratic convention of 1944, the party bosses around the country knew FDR was seriously ill and was likely not finish his fourth term. The idea of Wallace being the next President was a terrifying thought to those in the conservative and Southern wing of the Democratic Party. They were strongly anti-Soviet and new Wallace was disposed towards normalizing relations with the USSR.

Unlike Roosevelt, who was a shrewd politician, Wallace was a true idealist. Although Roosevelt was very progressive in his policies, he knew that the coalition of Southern and conservative Democrats was necessary for the Democrats to win a national election. The party bosses in Chicago, including Chicago Mayor Ed Kelly, intervened just as Wallace was about to be re-nominated. Kelly instructed the Chicago Fire Commissioner at the time to close down the convention hall. The party bosses wanted Harry Truman to be nominated because Truman was part of Missouri machine politics and could easily be manipulated in the postwar policy toward the Soviet Union.

The party bosses succeeded in getting Truman to be FDR’s running mate in a dramatic and brilliant series of political maneuvers. As Wallace was being nominated, Mayor Kelly had the fire commissioner evacuate the Chicago Stadium. He did it by engineering and artificially created fire hazard. The Chicago Stadium doors were opened to the skid row bums in the neighborhood. People poured into the convention in droves causing the overcrowding of the building, which then had to be evacuated because of fire hazard limits. That nomination was postponed for a day. Party bosses quickly took over the process by “influencing” the delegates to switch their allegiance to Truman. [what does “influencing” mean – pressure or bribery?

The nomination of Harry Truman as Vice President and the death of FDR in April, 1945 made it much less likely that Wall Street would be exposed to a the scandal that would have exposed their support of Hitler. It’s not that the machine politicians at the Democratic Convention had any have any particular sympathy for the Wall Street collaborators with Nazi Germany, or lacked ideals. But many of these Democrats were pragmatists. From their business dealings, they knew that Wallace was perceived by the business establishment as even worse than Roosevelt. The Wall Street industrialists also wanted him out as well—which is not to say conservative Democrats conspired with the Wall Street Nazi collaborators. Their interests, however, happened to align, and created a common intention to undermine Wallace’s re-nomination. Machine politicians do not want honest idealists as party heads, and their corrupt practices would not be tolerated by a man like Wallace.

It also set in motion events that would dramatically change the postwar relations with the Soviet Union and the Military Industrial Complex. Unlike Roosevelt, Truman was not able to control the conservative Democrats who were composed mainly of Southern segregationists and right wing militarists. FDR had known the danger of this group, but as a master politician, he also knew he needed them to get elected. Roosevelt recognized Stalin was a ruthless dictator domestically, but again, he had needed his cooperation during the war, and so treated “Uncle Joe” like any other corrupt-but-necessary political boss. In other words, Roosevelt was a pragmatist he knew that without the cooperation of Stalin, there could not be a lasting peace in the postwar.

But Roosevelt’s peace with the USSR was never to be. He died in April, 1945. The postwar Truman doctrine of confrontation with the Soviet Union became the linchpin of American postwar policy. This eventually led to the ascendance of the Military Industrial Complex that Eisenhower would warn us about so articulately.
Truman’s policy of containment satisfied the Wall Street industrialists for three reasons. First, by making Russia the enemy, these industrialists were able to demonize the socialist worker’s movement which at one time had been a powerful force for change in the United States. Second, it allowed the arms industry to continue the business they had so effectively begun with Nazi Germany. Finally, they were able to distract attention from their activities, in that they were beneficiaries of the American Government’s covert use of former Nazi in the Cold War fight. If the American government was making secret use of once-powerful Nazi officers, these individuals’ deeds would never be exposed to the public—nor would the deeds of their collaborators.

One can never know what would have happened had FDR lived, or if Henry Wallace eventually gone on to replace him. One only knows that today the symbiotic relationship between the military and the armament industrialist has grown out of control. The growth of the defense industry has sapped U.S. resources, increased the “demand” for war, and put an increasingly larger concentration of wealth and power in the hands of a few.
Back at the 1944 Democratic Convention in Chicago the coup by the “Right wing of the Democratic Party” that put Truman in charge was never reported in the popular media. It is not part of American history. Ostensibly, according to the press, Wallace was simply not nominated because he was considered too controversial. The newspapers only reported that the Chicago Stadium was closed because of a mysterious fire hazard. But in fact, Wallace had actually been popular with the delegates, and only “controversial” after the fact. When the convention reconvened, it took not one but two ballots to get Truman nominated. Anything else to say about the scandal?

This suppression of liberal values and ideas is nothing short of a danger to democracy. That’s what true believers in democracy are fighting against—the forces that are will go to any lengths to stop the will of the people from being enacted. With our vision of a progressive radio network we wanted to make it more difficult for deceit, manipulation and back room pressure to win the day. Anita and I believe that in politics, like in nature, there is a necessary balance of discourse between forces. Dialogue between conservatives and liberals is what informs the process democratic, and produces the enactment of reasonable legislation and governance. The domination of either side is not in the best interests of the United States, let alone the world.
Our vision for Air America Radio was not liberal domination. It was a place where liberals could contribute to the debate and discourse between opposing and sincere points of view, in a time when that debate is almost entirely dominated by the conservative media. We believe balance must be restored . Otherwise government cannot serve the best interests of the people. In politics, as well as in science it, is the stability caused be opposite and equal forces that make for sustainable and enduring systems.


Public Programs News and Events

The FDR Presidential Library and Museum and the Roosevelt Institute are pleased to announce “FDR’s 4 CAMPAIGNS,” a free public forum on October 21, 2012. The forum will consist of two afternoon panel discussions beginning at 1:30 p.m. in the Henry A. Wallace Center at the FDR Presidential Library and Home. Both panels will feature leading scholars and authors discussing Franklin Roosevelt’s historic four presidential campaigns.

In addition to house seating, these programs will be webcast live (linked from the Library’s website) with online viewer participation. Registration is required. Call (845) 486-7745 for information. For a printable agenda visit the Roosevelt Library website’s events page at: http://www.fdrlibrary.marist.edu/publicprograms/calendar.html.

Franklin D. Roosevelt was elected to the presidency four times in the midst of the two greatest crises of the 20th century. Each campaign was unique, reflecting Roosevelt’s evolving vision for the Nation and its place in the world.

The first panel discussion, beginning at 1:30 p.m., will focus on FDR’s first two elections. His First and Second campaigns took place during the Great Depression. In 1932, he campaigned to bring a New Deal to the American people. The 1936 election was a referendum on Roosevelt’s vision of a progressive government playing an active and positive role in the American economy. This first panel will be moderated by Mary E. Stuckey, Professor of Communication, Georgia State University and author of “Defining Americans: The Presidency and National Identity.” Panelists will include Donald A. Ritchie, Historian of the United States Senate and author of “Electing FDR: The New Deal Campaign of 1932” and Gregory E. Geddes, Professor of History, State University of New York – Orange and specialist in the history and literature of labor and the American left.

The second panel, beginning at 3:15 p.m. will discuss FDR’s last two elections. During FDR’s Third and Fourth campaigns, the world was at war. In 1940, the major issues were Roosevelt’s run for a Third Term and whether America would remain isolationist. The 1944 campaign was the first wartime election since the Civil War, and a weary FDR ran for a Fourth Term in order to win the war and ensure the peace. This panel will be moderated by Richard Aldous, Eugene Meyer Professor of British History and Literature, Bard College and author and editor of nine books, including “Reagan and Thatcher.” Panelists will include Charles Peters, founder and former Editor-in-Chief, “The Washington Monthly” and author of “Five Days in Philadelphia: The Amazing ‘We Want Willkie!’ Convention of 1940 and How It Freed FDR to Save the Western World” and Stanley Weintraub, Professor Emeritus of Arts and Humanities, Pennsylvania State University and author of Final Victory: “FDR’s Extraordinary World War II Presidential Campaign.”


British Pressure

Towards the end of WW2, Britain looked to negotiate a peace that preserved a semblance of their colonial power while establishing themselves and America as clear Western leaders. Henry Wallace was basically against that entire sentiment.

He despised colonialism and wanted an inclusive international coalition. As Vice President, he argued that in addition to economic development aid for Asia, each current colonial area was entitled to self-determination. Britain’s Chief Intelligence Officer’s response was simple and direct. Wallace had to go. “I came to regard Wallace as a menace, he said. “I took action to ensure that the White House was aware that the British government would view with concern Wallace’s appearance on the ticket at the 1944 presidential election.”


2 Answers 2

There is an extensive Wikipedia article on the details of the selection process. Truman had become a national figure through his chairmanship of the Senate Special Committee to Investigate the National Defense Program which had saved $10-15 billion of the cost of WWII, by preventing inefficiency, waste and profiteering, at a cost of $360,000. It was clear that Truman could get things done, and with Roosevelt ailing, that was a valuable quality in a Vice-President.

Truman balanced Roosevelt's ticket in several important ways. First, he was a Senator (Roosevelt had been Governor of New York). He came from a poor background Roosevelt was a rich man trying to convince poor people that he was acting in their interests, against fellow members of his "class." Truman was someone who had "worked with his hands," at a time when most voters did so, and had не been to college. Even so, Truman was "right" of (less radical than) FDR in his own party, not to mention Henry Wallace.

The geographical factor was not unimportant. Missouri, besides being a decent-sized state, was close to the geographical and cultural center of the country. It was a good answer to Will it play in Peoria? Basically, it was on the edge of both the Midwest and the South having been the "border state" nearest to Kansas before the Civil War. Roosevelt was rightfully confident about his ability to hold the key northeastern states of New York, Pennsylvania and New Jersey, but needed help in the Midwest Ohio, Michigan, Illinois, Wisconsin, and Missouri were close states (Dewey barely won the first one).


The 1944 Democratic National Convention erupted in cheers as Henry A. Wallace was renominated as Franklin D. Roosevelt’s vice president. With all the delegate’s votes tallied Wallace had won with 429 votes to the runner-up and then U.S Senator from Missouri Harry S. Truman’s 319 votes. The other 426 voters were split between seven other candidates. Jubilee filled the air as the Chicago Stadium’s PA system was commandeered in celebration to play the native Iowan’s campaign song “Iowa! That’s where the tall corn grows.”

The celebration was squashed by southern Democratic Party bosses who despised Wallace for his progressive platform calling for desegregation.

During a radio address, Wallace deplored segregation in the south when he declared, “I say our failure to live by the Constitution, our failure to abolish segregation strikes at the roots of America.”

Wanting to prevent Wallace the nomination for his strong desegregation stances the party seized the stage of the convention hall and halted the election. This gave party bosses enough time to make backroom deals and by the next day of the convention, they had coalesced around Harry S. Truman. An entire political machine transformed Wallace’s victory into a defeat resulting in 105 votes cast for Wallace and 1,031 votes for Truman. Party bosses stole the election and secured the vice presidency, which allowed Truman to become president after Franklin D. Roosevelt’s death from a lifetime battle with polio.

Wallace initially served on FDR’s cabinet as secretary of agriculture where he worked tirelessly to combat the ecological catastrophe of the Dust Bowl. An original new dealer who often was declared an enemy by segregationists and corrupt members of his own party because of his boldly progressive platform calling for the desegregation of public schools, strengthening unions, and the creation of a national health insurance program. All of which was forward-thinking especially for a man born in Iowa during 1888.

What got Wallace in the most trouble with wealthy elites was his prophetic warning and staunch hatred for fascism. Wallace characterized American fascists as “…one whose lust for money or power is combined with such an intensity of intolerance toward those of other races, parties, classes, religions, cultures, regions or nations as to make him ruthless in his use of deceit or violence to attain his ends.”

Strong declarations against fascism during a time when the United States was fighting Nazism abroad skyrocketed Wallace’s popularity and broadened his base to workers of all creeds, which would inspire him to run third-party in the 1948 presidential election. Wallace ran as the candidate for the newly formed Progressive Party and hoped to redeem himself by beating Truman. Wallace won 2.3 percent of the nationwide popular vote and his record as vice president remains overshadowed by his failed presidential bid.

The significance of Wallace’s story reflects on how the establishment of the Democratic Party has historically worked to keep progressives out of office. This can be shown during the 2020 Democratic Party presidential primaries on March 2, 2020, the day before Super Tuesday. Former candidates Beto O’Rourke, Amy Klobuchar and Pete Buttigieg all endorsed Joe Biden on the same day, at a time when Bernie Sanders had a 28.5 percent lead over Biden’s 20 percent. Super Tuesday swung in Biden’s favor and the entire primary followed.

It has been reported that President Barack Obama had called O’Rourke, Klobuchar and Buttigieg to personally request that they endorse Biden. Just like the party bosses that denied Wallace the nomination in 1944, the Democratic Party, unlike the Republican Party’s problems rallying around a candidate other than Trump in 2016, consolidated around one candidate to thwart off the risk of a progressive from winning the nomination. The parallel continues as Wallace famously delivered a message of unification in favor of a Roosevelt-Truman ticket similar to Sanders when he suspended his campaign and endorsed Biden.

Sanders concluded that Trump was such a dangerous threat to democracy that he had to endorse Biden. Sanders’ concerns surrounding the rise of authoritarianism echoes Wallace’s warning against fascism during his time and reflects the growing fears of Americans who observe as the current president engages in the actions of a despot.

When Fox News asked if Trump lost his reelection would he accept the results which he answered, “I’m not going to just say yes? I’m not going to say no.”

When a president refuses to accept the results of a free election and caters to nationalistic fevers, then that president is flirting with fascism. This blatantly open despotism has galvanized anti-fascist groups against Trump.

The name “Antifa” is borrowed from the 1930s group Antifaschistische Aktion which was formed with the objective of halting Nazism’s spread in Germany. Antifaschistische Aktion was forced to dissolve by Hitler when he rose to power and declared the group a danger to the state. The original Antifa’s termination and the Trump administration’s attempt to classify the modern Antifa movement as a threat to law and order are eerily similar to one another.

During the same time as Antifaschistische Aktion’s fight against Hitler, Wallace strongly cautioned against fascism at home. “If we define an American fascist as one who in case of conflict puts money and power ahead of human beings, then there are undoubtedly several million fascists in the United States.”

The 33rd Vice President’s words serve as a prophetic warning against the current rise of fascism in the United States and his clash with the Democratic Party’s establishment remains incredibly relevant sixty years later. Wallace’s legacy of bold progressivism, anti-racist and anti-fascist politics endures on.


Гледай видеото: Как после разгрома 1941 года была создана армия победы. Аналитический разбор. Алексей Исаев (Януари 2022).